Понякога са нужни две думи. Две думи, за да бъде разрушено нещо градено с течение на много време...
Защото, когато обичаш не нараняваш.
Когато държиш на някого не го лъжеш.
Когато искаш някого в живота си правиш всичко възможно за да го задържиш.
Когато обичаш се доверяваш.
А, когато се довериш, понякога разбираш че не е трябвало.
И всичко това за какво, за каква цена?
Нула.
Това е написано за теб.
За доверието.
За приятелството.
За любовта.
За честността.
И за разбитите сърца.
За моето сърце.
За самата мен.
За мен, както винаги на последно място.
7 ноември 2012 г.
2 октомври 2012 г.
Тръби , лунатици и шамари
Вървейки към един магазин за строителни материали (защото апартамента ми бавно но сигурно се разпада ) си мислех как това ниско, есенно слънце ми пече нахално в очите, и ругая себе си на ум, че не съм си взела слънчевите очила . На влизане в магазина се спънах, и точно пред краката ми се стовариха очилата. Оказа се, че те през цялото време са били на главата ми, и кокетно са се присмивали на сълзящите ми от слънцето очи.
Обяснявам на момчето в магазина, че е станала грешка и ми трябва по дълга тръба, но съм изгубила касовата бележка, и съм готова да доплатя колкото е нужно само да си вземат старата и да ми дадат нова.
То и самата тръба не беше точно тръба, май се казваше "мека връзка, може би затова момчето ме гледаше с недоумение, и сигурно ме взе за лунатичка, която не разбира от нищо друго освен от грим, обувки и чанти. Да наричам така цинично и грубо меката връзка тръба, го провокира да ме зяпа като ударен с мокър парцал около двадесет секунди. В крайна сметка момчето разбра, че няма да успее да ме убеди, че това не е тръба, а мека връзка, и замени старата за нова по-дълга, като дори не пожела да доплатя разликата между двете.
Доволна с новата си тръба се запътих към вкъщи.
Вървейки се сетих за нахалния психопат от миналата сутрин , който на слизане от маршрутката се отърка най-долно в мен. Сетих се изобщо за всички психопати , със които съм се сблъсквала през живота си, и установих че вече наистина е време да изкарам курс по самозащита.
Сетих се и за лунатика, който ми показа снимка на оная си работа, за онзи който си навря нещо приличащо на бухалка в задния двор, пред мен и една приятелка докато пиехме кафето си на пейката пред блока, за нахалната просеща циганка пред университета, която ме прокле и ми показа среден пръст в един и същи ден, за съседа ми психопат, който обича да се разхожда гол и в случаите в които съм забравила да си пусна щорите ме наблюдава как гледам филми ... Изобщо се сетих за всички нахални, луди психопати и лунатици по улиците, и направо вече ми идва да си изкарам разрешително за оръжие, и да гърмя на ред.
Сетих се и за другия ми противен съсед, който ме натисна в асансьора и получи "първия си шамар от момиче" - както се изрази той (е, надявам се да съм сложила началото на нова ера, и това в никакъв случай да не му бъде последен ).
Мислено си направих статистика и осъзнах, че въпреки че мъжете твърдят, че жените сме луди, те определено ни надминават количествено и качествено. Не ме разбирайте погрешно, скъпи мъже, четящи това, не съм мъжемразка,напротив има един мъж, който обичам повече от всички жени на този свят .
Ние жените може да сме луди, но поне не го натрапваме на всеки случаен човек, както и не натрапваме сексуалния си нагон на всеки, който се появи в полезрението ни. Е, поне до сега не ми се е случвало някоя жена да си навира интимните части в лицето на случайно преминаващи, и нищо не очакващи мъже . Ако на някой му се е случвало, ще бъда щастлива ако сподели .
Ние жените може да сме луди, но поне не го натрапваме на всеки случаен човек, както и не натрапваме сексуалния си нагон на всеки, който се появи в полезрението ни. Е, поне до сега не ми се е случвало някоя жена да си навира интимните части в лицето на случайно преминаващи, и нищо не очакващи мъже . Ако на някой му се е случвало, ще бъда щастлива ако сподели .
Извода ми от тази публикация е следния:
Съвсем сериозно се замислям да си купя спрей за самозащита... ще има разплата .
Съвсем сериозно се замислям да си купя спрей за самозащита... ще има разплата .
Редно е и да кажа, че мислих да изтрия блога си заради липсата ми на време и желание да пиша в него .
В никакъв случай не очаквах, че ако все пак реша да пиша отново ще бъда именно на такава тема.... шанс.
Търсих си вдъхновение и го намерих във вече пристигналата есен, и в прекрасните й цветове и ухание, а да освен това пиша книга .
В никакъв случай не очаквах, че ако все пак реша да пиша отново ще бъда именно на такава тема.... шанс.
Търсих си вдъхновение и го намерих във вече пристигналата есен, и в прекрасните й цветове и ухание, а да освен това пиша книга .
Оревоар от мен, ще се видим на есен .
4 септември 2012 г.
Почти забравена ...
Така ми тежат тези самотни изпълнени само с тишина нощи . А преди обичах да бъда сама , да се отнасям в мислите си , да чета книга или просто да слушам музика . Но сега тази самота ми тежи . Странно е чувството да се чувстваш самотен , дори когато не си сам .
Имам какво да кажа , но не мога да говоря . Сякаш някой ми е скрил думите , най-цинично ги е откраднал ….Измислям милион и една причини да се чувствам добре и въпреки това не се получава.
Чувствам се сама . Изоставена . Почти забравена .
2 септември 2012 г.
После си спомням , че аз не съм Алиса , и това не е Страната на Чудесата .
И като типична Алиса и аз гоня заека . Моят заек , обаче е черен . Гоня го из дебрите на сънищата си ,и се надявам да ме изведе от кошмарите ми и да ме пренесе в Страната на Чудесата .
Той упорито бърза , а аз тичам след него . Не иска да се спре да ме изчака . Заека ми е лунатик. Говори нещо на френски под носа си, и очаква да го разбера .
Измърморва нещо , след което продължава да тича напред . Ловко заобикаля дърветата на пътя му и прескача камъните и храстите. А аз? Аз се спъвам в камъните и се блъскам, в дърветата (ловкостта и равновесието никога не са били силните ми страни) , а храстите се заплитат в така или иначе заплетената ми коса. Колената ми вече са целите сини и ожулени , но въпреки това продължавам да вървя , продължавам да го гоня. От време на време той се спира и ми подвиква нещо ,предполагам да побързам (не разбирам френски), точно когато съм почти на прага на това да се откажа . Бърша сълзите си от отчаяние, и продължавам .
После си спомням , че аз не съм Алиса , и това не е Страната на Чудесата .
29 август 2012 г.
Тапети на зайци , мишки и лисици .
Често ми се случва да настръхвам , както и да се изчервявам . Само че изчервяването все повече започва да оредява. Може би защото вече съм станала прекалено цинична , светът ме направи такава , животът също. Само добрите момичета се изчервяват , е аз може би вече не спадам в тази графа на "добрите момичета" . Цинизма все повече и повече започва да взима връх в мен . Става все по-голяма част от живота ми.
Иронично , иронията също . Напоследък мога да я нарека най-добрата ми приятелка .
Колкото до настръхването . Все още настръхвам,когато чуя хубава музика , все още настръхвам ,когато той ме целуне по врата или ми прошепне нещо в окото . Само че настръхвам наполовина .
Губя чувствителността си . Вече почти ме е напуснала , а преди ми беше най-добра приятелка . Бяхме неразделни. Сега най-добри приятели са ми иронията и апатията . Иронично .
Детето в мен ,което така ревниво пазех също ме напуска . Някой го уби , хвана го за нежната шия и го удуши безмилостно, цинично . Детето вече не вярва в приказки , вече не вярва във вълшебства . Преди не ми беше нужно да видя нещо ,за да повярвам , че го има . Вярвах в чудеса. А сега вече дори не вярвам в себе си .
Детето си отиде . Не знам дали е завинаги , но поне за сега го няма . Или може би просто се е скрило,намерило е убежище някъде дълбоко в мен и чака циничната буря ,която ме завладяла да отмине за да се покаже пак . Въпроса е това дали е от онези урагани ,които преминават след няколко дни ,или е нещо като глобалното затопляне , знаеш че е там и знаеш , че не можеш да направиш нищо по въпроса за да го спреш . Иронично.
Освен това ми липсва есента . Липсва ми миризмата на есен . Липсва ми усещането ,което есенния вятър ми дава , липсва ми начина по който кожата ми настръхва от него . Скоро , може да стана толкова безчувствена , че вятъра да е единственото нещо ,което да ме кара да настръхна .
Когато пиша в блога си се чувствам у дома . Сякаш си имам своя собствена виртуална стая , която понякога някой посещава . Имам си уютна виртуална стая , се сметка на това , моята истинска стая вече не е нищо повече от склад , склад в който е подреден целия ми живот до сега. Спомени от както бях бебе , та чак до сега . Тапетите на зайци , мишки и лисици само напомнят на това , че някога в тази стая живееше дете ,което вярваше в приказки .
Иронично , иронията също . Напоследък мога да я нарека най-добрата ми приятелка .
Колкото до настръхването . Все още настръхвам,когато чуя хубава музика , все още настръхвам ,когато той ме целуне по врата или ми прошепне нещо в окото . Само че настръхвам наполовина .
Губя чувствителността си . Вече почти ме е напуснала , а преди ми беше най-добра приятелка . Бяхме неразделни. Сега най-добри приятели са ми иронията и апатията . Иронично .
Детето в мен ,което така ревниво пазех също ме напуска . Някой го уби , хвана го за нежната шия и го удуши безмилостно, цинично . Детето вече не вярва в приказки , вече не вярва във вълшебства . Преди не ми беше нужно да видя нещо ,за да повярвам , че го има . Вярвах в чудеса. А сега вече дори не вярвам в себе си .
Детето си отиде . Не знам дали е завинаги , но поне за сега го няма . Или може би просто се е скрило,намерило е убежище някъде дълбоко в мен и чака циничната буря ,която ме завладяла да отмине за да се покаже пак . Въпроса е това дали е от онези урагани ,които преминават след няколко дни ,или е нещо като глобалното затопляне , знаеш че е там и знаеш , че не можеш да направиш нищо по въпроса за да го спреш . Иронично.
Освен това ми липсва есента . Липсва ми миризмата на есен . Липсва ми усещането ,което есенния вятър ми дава , липсва ми начина по който кожата ми настръхва от него . Скоро , може да стана толкова безчувствена , че вятъра да е единственото нещо ,което да ме кара да настръхна .
Когато пиша в блога си се чувствам у дома . Сякаш си имам своя собствена виртуална стая , която понякога някой посещава . Имам си уютна виртуална стая , се сметка на това , моята истинска стая вече не е нищо повече от склад , склад в който е подреден целия ми живот до сега. Спомени от както бях бебе , та чак до сега . Тапетите на зайци , мишки и лисици само напомнят на това , че някога в тази стая живееше дете ,което вярваше в приказки .
26 август 2012 г.
И заживели щастливо .
Горещо време , гореща кухня , гореща кръв и ледено студен сок от грозде . Какво повече бих могла да искам от неделя вечер?
След дългото ми и отчаяно търсене на интересна книга , която да задържи вниманието ми за повече от 5 страници , открих приказките на Андерсен . Не ги бях чела може би от както бях на осем или девет години . Хубаво е . Носталгично е.
Малката русалка се превърна в морска пяна , въпреки молбите на сестрите си да пожертва княза в името на своя живот , въпреки че те бяха жертвали косите си за да вземат от злата вещица кама ,която ще убие княза и ще пощади живота на малката русалка . Но тя избра да жертва себе си и живота си . Преди това жертва опашката си и изтърпя жестоки болки с всяка следваща крачка ,която правеше на земята в името на любовта си към княза, в името на това да спечели неговата любов и да получи човешка душа . А той дори не разбра , че всъщност тя го е спасила от дълбоките води на океана , след като кораба му бе разбит от бурята. Княза никога не разбра колко всъщност пожертва русалката в името на любовта си към него .
Може би и в живота понякога става така . "Князовете" ни понякога не разбират колко много жертви правим в името на любовта си към тях .
Лично аз ,когато бях малка не приемах нещо , което има лош край за приказка . За мен приказките винаги трябваше да завършват с "и заживели щастливо" . За жалост, колкото повече растях осъзнавах , че не винаги приказките имат хубав край , не винаги принцесата успява да спечели любовта на принца , не винаги те имат три дневна сватба на която "яли ,пили и се веселили" . Не винаги в живота става така .
Но понякога дори лошия край може да бъда приказен .Понякога лошия край не е толкова лош , колкото всъщност ни се струва .
След дългото ми и отчаяно търсене на интересна книга , която да задържи вниманието ми за повече от 5 страници , открих приказките на Андерсен . Не ги бях чела може би от както бях на осем или девет години . Хубаво е . Носталгично е.
Малката русалка се превърна в морска пяна , въпреки молбите на сестрите си да пожертва княза в името на своя живот , въпреки че те бяха жертвали косите си за да вземат от злата вещица кама ,която ще убие княза и ще пощади живота на малката русалка . Но тя избра да жертва себе си и живота си . Преди това жертва опашката си и изтърпя жестоки болки с всяка следваща крачка ,която правеше на земята в името на любовта си към княза, в името на това да спечели неговата любов и да получи човешка душа . А той дори не разбра , че всъщност тя го е спасила от дълбоките води на океана , след като кораба му бе разбит от бурята. Княза никога не разбра колко всъщност пожертва русалката в името на любовта си към него .
Може би и в живота понякога става така . "Князовете" ни понякога не разбират колко много жертви правим в името на любовта си към тях .
Лично аз ,когато бях малка не приемах нещо , което има лош край за приказка . За мен приказките винаги трябваше да завършват с "и заживели щастливо" . За жалост, колкото повече растях осъзнавах , че не винаги приказките имат хубав край , не винаги принцесата успява да спечели любовта на принца , не винаги те имат три дневна сватба на която "яли ,пили и се веселили" . Не винаги в живота става така .
Но понякога дори лошия край може да бъда приказен .Понякога лошия край не е толкова лош , колкото всъщност ни се струва .
17 август 2012 г.
Щастие ?
Веднъж някой ми каза , че виждал тъга в очите ми . И беше прав. И сега , дори след 4 години все още е прав ! Само че , сега в очите ми освен тъга има и безумно щастие .
Чудя се , сега дали някой би могъл да улови щастието в очите ми? Скептично настроена съм , имам ужасната способност да показвам колко съм тъжна или ядосана без дори да го искам , просто сякаш ми го пише на челото, и съм като отворена книга . Нито една лоша емоция не може да остане дълго скрита в мен .
Въпросът с щастието обаче е различен . Случва се някои от най-близките ми хора да ме питат дали съм щастлива . Естествено , че съм щастлива вече цели 9 месеца , само че щастието ми искам да си остане само за мен и за човека ,който ми го дава . Не смятам за нужно да го показвам умишлено и да парадирам с него . А и щом то само не е решило да се показва и да се изписва, значи така е по-добре . Обичам си щастието , обичам си и човека ,който ми го дава и не смятам , че съм длъжна да доказвам на някой каквото и да е било относно него . Имам си го , и си е мое .
Освен това винаги съм смятала , че прекаленото претендиране за щастие и любов не е нищо повече от просто избиване на комплекси и надежда за такова . Затова shut up, bitch! Щастлива съм, и ти само може да се надяваш да изпиташ това ,което изпитвам аз .Когато го изпиташ наистина , може би ще разбереш защо не парадирам с това как се чувствам . Пожелавам ти го .
10 август 2012 г.
Онази , другата.
Подреждам си гардероба .Паралелно с него си подреждам и главата . Хвърлям някои ненужни неща , които със сигурност никога повече няма да облека .Други които не нося вече ,но сърце не ми дава да изхвърля ги прибирам прилежно в шкафа с всички неща , които не използвам, но и не хвърлям . С ненужните дрехи сякаш изхвърлих старото ми аз .
Онази лудата , обичаща купоните до зори , онази която можеше да не спи по цели нощи и обожаваше да се забавлява по нощните заведения . Онзи която не веднъж е ходила на партита с непознати , онази която обожаваше водка със сок от вишни ( е това още го обичам ) , онази която се наслаждаваше на прекалено силната музика ( това го обичам още ,само след втория джин) .Онази ,която всяка седмица беше на различно парти из града , онази която всяка събота и неделя главата я болеше от махмурлук . Онази , която знаеше, че е прекалено млада и изключително много злоупотребяваше с този факт . Онази ,която въпреки , че не обичаше вниманието върху себе си , го получаваше дори неволно.
Сега аз, новата , тази която предпочита да остане в къщи с хубава книга и музика , или да отиде на някое тихо заведение с любимия си човек и да се полюбува на компанията му , си мисля че това е всичко което съм искала някога . Онази дивата беше самотна ,независимо че почти никога не й се отдаваше да бъде сама. Сега се наслаждавам на времето когато съм сама , но дори когато няма никой до мен не съм самотна .
Преди няколко дни направих някои ненужни равносметки и стигнах до заключението , че може би съм станала скучна . Излъгах себе си . Никога не съм била скучна , няма и да бъда. Напоследък умението ми да забавлявам себе си взима връх предвид , че почти цялото си време прекарвам сама . Това е най-важното . Не е важно колко хора има около мен , които притежават велико чувство за хумор , когато го намирам за пошло и повърхностно . Винаги съм имала малко по-странно чувство за хумор , което малко хора могат да разберат .
Гледам всички дрехи натрупани на леглото ми подредени в купчинки - тези които обличам почти всеки ден , тези които няма да облека скоро но въпреки това имат място в гардероба , тези които никога няма да облека, но и няма да изхвърля , тези които пазя за всеки случай , че онази лудата отново се върне ... И да се върне , никога повече няма да е самотна по партитата с десетки души , никога повече няма да танцува с непълно непознати , никога повече няма да се смее на скучните шеги на някои само от добро възпитание , никога повече няма да седи в ъгъла на стаята опитвайки се да създаде емоционална връзка с домашния любимец на домакина ,когато партито и доскучее . Никога повече няма да се заблуждава , че е щастлива в компанията на десетки непознати , когато и е нужен само един човек за да се чувства прекрасно .
Онази лудата , обичаща купоните до зори , онази която можеше да не спи по цели нощи и обожаваше да се забавлява по нощните заведения . Онзи която не веднъж е ходила на партита с непознати , онази която обожаваше водка със сок от вишни ( е това още го обичам ) , онази която се наслаждаваше на прекалено силната музика ( това го обичам още ,само след втория джин) .Онази ,която всяка седмица беше на различно парти из града , онази която всяка събота и неделя главата я болеше от махмурлук . Онази , която знаеше, че е прекалено млада и изключително много злоупотребяваше с този факт . Онази ,която въпреки , че не обичаше вниманието върху себе си , го получаваше дори неволно.
Сега аз, новата , тази която предпочита да остане в къщи с хубава книга и музика , или да отиде на някое тихо заведение с любимия си човек и да се полюбува на компанията му , си мисля че това е всичко което съм искала някога . Онази дивата беше самотна ,независимо че почти никога не й се отдаваше да бъде сама. Сега се наслаждавам на времето когато съм сама , но дори когато няма никой до мен не съм самотна .
Преди няколко дни направих някои ненужни равносметки и стигнах до заключението , че може би съм станала скучна . Излъгах себе си . Никога не съм била скучна , няма и да бъда. Напоследък умението ми да забавлявам себе си взима връх предвид , че почти цялото си време прекарвам сама . Това е най-важното . Не е важно колко хора има около мен , които притежават велико чувство за хумор , когато го намирам за пошло и повърхностно . Винаги съм имала малко по-странно чувство за хумор , което малко хора могат да разберат .
Гледам всички дрехи натрупани на леглото ми подредени в купчинки - тези които обличам почти всеки ден , тези които няма да облека скоро но въпреки това имат място в гардероба , тези които никога няма да облека, но и няма да изхвърля , тези които пазя за всеки случай , че онази лудата отново се върне ... И да се върне , никога повече няма да е самотна по партитата с десетки души , никога повече няма да танцува с непълно непознати , никога повече няма да се смее на скучните шеги на някои само от добро възпитание , никога повече няма да седи в ъгъла на стаята опитвайки се да създаде емоционална връзка с домашния любимец на домакина ,когато партито и доскучее . Никога повече няма да се заблуждава , че е щастлива в компанията на десетки непознати , когато и е нужен само един човек за да се чувства прекрасно .
27 юли 2012 г.
Защото...
Защото най-лошото нещо , което мога да причиня на себе си не са цигарите , не е алкохола , не е нищо друго освен това да си позволя да те изгубя . Или това да позволя ти да ме изгубиш .
Защото намирам покой само , когато съм до теб , когато усещам целувките ти , чувам гласа ти , и виждам очите ти .
Когато вечер си лягаш до мен и дори да не ме прегърнеш знам че си там , на няколко сантиметра от мен .
Защото спя най-спокойно само , когато чувам дишането ти до мен .
Защото заспивам най-сладко, само след като съм станала да те изпратя за работа .
Защото прекравам най-самотния и тягостен ден добре , защото знам че вечерта ще се прибереш при мен.
Защото ми е най-удобно да мълча само в компанията ти .
Защото само тогава съм себе си . Мълчейки до теб , в прегръдките ти . Когато мисълта ми се рее , и единственото нещо за което мисля е колко те обичам . Когато гледам линиите на профила ти. Челото , което се спуска надолу към носа ти , прекрасно изразените устни , и брадичка под тях .
Защото когато гледам този профил просто му се наслаждавам и не изпитвам нужда да говоря .Защото дори не мога да опиша този профил с думи . Чувствам го . Защото познавам всяка една линия по лицето ти . Изучавам го в продължение на месеци . И всеки път ,когато мълча е просто защото му се наслаждавам .
Защото ,когато говоря винаги казвам нещо ,което не трябва и не мисля .
Защото съм малко дете , което тепърва се учи да бъде голямо .
17 юли 2012 г.
Кулинарен disaster ...
Официално се отказвам от правенето на кексове, торти и тем подобни сладкарски изделия (освен негърското дупе , там съм факир) .
Всичко останало ми се получава много по-ниско от очакванията ми , а това което се получи вкусно, по някаква неизяснена причина не прилича на нищо.
Днес си играх на домакиня, и реших да приготвя кекс . Естествено не се и съмнявах , че нещо няма да обърка . И се обърка . От приготвянето на сместа , до изпичането всичко беше наред . НО ,когато дойде момента да обърна формата върху подноса , кекса ми ,който направих с толкова любов се разпадна най-безпощадно на няколко части . Сега прилича на нещо като кекс претърпял битка с някой (най-вероятно с мен) ,отколкото на кулинарния шедьовър ,който си представях , че ще бъде . И сега чакам приятеля да се прибере за да се посмеем задружно на моя кулинарен провал.
От друга страна пък е наистина много вкусен. Смея да кажа , че на вкус съм го докарала до там , че да му дам прозвището "Най-вкусния кекс, който съм правила някога "...
Всичко останало ми се получава много по-ниско от очакванията ми , а това което се получи вкусно, по някаква неизяснена причина не прилича на нищо.
Днес си играх на домакиня, и реших да приготвя кекс . Естествено не се и съмнявах , че нещо няма да обърка . И се обърка . От приготвянето на сместа , до изпичането всичко беше наред . НО ,когато дойде момента да обърна формата върху подноса , кекса ми ,който направих с толкова любов се разпадна най-безпощадно на няколко части . Сега прилича на нещо като кекс претърпял битка с някой (най-вероятно с мен) ,отколкото на кулинарния шедьовър ,който си представях , че ще бъде . И сега чакам приятеля да се прибере за да се посмеем задружно на моя кулинарен провал.
От друга страна пък е наистина много вкусен. Смея да кажа , че на вкус съм го докарала до там , че да му дам прозвището "Най-вкусния кекс, който съм правила някога "...
14 юли 2012 г.
Баба ми казваше , че истински са онези неща , в които вярваш дори след като си се събудил от дълбок сън и не знаеш къде се намираш .
" - Добро утро , бабче. Още ли си принцеса ?
- С цялата си душа! -отговарях "
А сега :
"- Добро утро , мишле ! Още ли ме обичаш ?
- С цялата си душа и сърце ! -отговарям . "
" - Добро утро , бабче. Още ли си принцеса ?
- С цялата си душа! -отговарях "
А сега :
"- Добро утро , мишле ! Още ли ме обичаш ?
- С цялата си душа и сърце ! -отговарям . "
12 юли 2012 г.
Всеки път, когато погледна в огледалото
чертите по лицето ми се изясняват.
Миналото си отиде,
отмина, като мрак на зазоряване.
Не е ли това пътят ни -
в живота всеки има дългове за изплащане.
Знам това, което никой не знае -
от къде идвам и накъде отивам,
знам, че всеки има грехове,
че трябва да загубиш, за да се научиш да печелиш.
Половината ми живот
е книга с написани страници,
живея и се уча от глупаците и мъдреците,
знаеш, че говоря истината,
защото тези чувства те втъхлитат отново.
Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре вече да ни няма .
Мечтай,
мечтай,
мечтай,
мечтай, докато мечтите ти не станат реалност!
чертите по лицето ми се изясняват.
Миналото си отиде,
отмина, като мрак на зазоряване.
Не е ли това пътят ни -
в живота всеки има дългове за изплащане.
Знам това, което никой не знае -
от къде идвам и накъде отивам,
знам, че всеки има грехове,
че трябва да загубиш, за да се научиш да печелиш.
Половината ми живот
е книга с написани страници,
живея и се уча от глупаците и мъдреците,
знаеш, че говоря истината,
защото тези чувства те втъхлитат отново.
Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре вече да ни няма .
Мечтай,
мечтай,
мечтай,
мечтай, докато мечтите ти не станат реалност!
Happy 22
Спомням си перфектно миналия си рожден ден , и макар че е минала цяла година толкова много неща са се променили . Миналия рожден де си го прекарах , цял ден сама в къщи четейки книги , пиейки чай и играейки на безсмислени игри в интернет . И знаете ли какво ?
Бях щастлива! Точно така ! Това беше единствения ми рожден ден , до сега който реших, че няма да отбелязвам и ще го прекарам абсолютно сама , и бях щастлива от избора си !
Днес нещата са малко по-различни . Все още не съм сигурна как ще го прекарам , но знам със сигурност , че няма да го прекарам сама . И както и да го прекарам отново ще бъда щастлива !
9 юли 2012 г.
5 юли 2012 г.
Цветето е дехидратирано . Тази жега не му действа особено добре . Освен това е и тъжно . Какво ли не би дало да заспи отново онзи зимен сън . В който нямаше болка , тъга и спомени. Спомените. Ах спомените . Някои ни дават сили да продължим напред , а други ни дърпат надолу , в бездната . Все по-дълбоко и дълбоко.
Ако можех да избера дали да живея без чувства или спомени , бих избрала да забравя всичко , което ми се е случило през последните 21 години (вече почти 22) . Да изтрия целия си досегашен живот и да започна на чисто . На ново място , с нови хора , с нови чувства и емоции . Бих запазила , само малка част от миналото си ,която се изразява само в най-близките ми хора.
Останалото искам просто да се заличи . Да изчезне завинаги . Паметта ми да стане бяло платно , кото ще имам възможността да напиша отново. Една книга със съвсем нови корици , от онези дебелите и луксозни . Книга , която ще мога сама да напиша ...
Ако можех да избера дали да живея без чувства или спомени , бих избрала да забравя всичко , което ми се е случило през последните 21 години (вече почти 22) . Да изтрия целия си досегашен живот и да започна на чисто . На ново място , с нови хора , с нови чувства и емоции . Бих запазила , само малка част от миналото си ,която се изразява само в най-близките ми хора.
Останалото искам просто да се заличи . Да изчезне завинаги . Паметта ми да стане бяло платно , кото ще имам възможността да напиша отново. Една книга със съвсем нови корици , от онези дебелите и луксозни . Книга , която ще мога сама да напиша ...
25 юни 2012 г.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
22 юни 2012 г.
Кола с лед и лимон и истории за духове...
Когато бях малка и от училище ни водеха на по зелени училища и лагери , всяка вечер със съучениците ми се събирахме в една стая и си разказвахме страшни истории за духове , дама пика и всякакви подобни .
Всички дружно се завивахме под едно одеяло , и започвахме да се надпреварваме кой ще разкаже най-страшната история . Разбира се , всичко приключваше в момента ,в който някой се изплашеше толкова , че започваше да крещи и учителките ни навлизаха с боен вик и походка за да ни се скарат защо все още не сме по леглата .
В момента се намирам в малко различна но въпреки това сходна ситуация .
Обикновено , когато съм сама в къщи гледам да занимавам съзнанието си със всякакви други неща , освен свръхестествени... Но разбира се интереса ми в тази насока и любопитството ми ме отведоха пред телевизора . Позволявам си да чета и гледам неща на тази тема денем , или в случаите, когато не съм сама . Но сега гледам документален филм , за истински случаи с призраци по Дискавъри . И разбира се както винаги се изплаших ....
Тази вечер на съня ми , освен жегата , ще пречи и това предаване , което така настървено настоявам да изгледам... И дори не мога да завия главата си под одеяло на страшните моменти , защото освен от страх има възможност да умра и от жега ...
Довиждане от мен. Ще се видим по светло ....
Всички дружно се завивахме под едно одеяло , и започвахме да се надпреварваме кой ще разкаже най-страшната история . Разбира се , всичко приключваше в момента ,в който някой се изплашеше толкова , че започваше да крещи и учителките ни навлизаха с боен вик и походка за да ни се скарат защо все още не сме по леглата .
В момента се намирам в малко различна но въпреки това сходна ситуация .
Обикновено , когато съм сама в къщи гледам да занимавам съзнанието си със всякакви други неща , освен свръхестествени... Но разбира се интереса ми в тази насока и любопитството ми ме отведоха пред телевизора . Позволявам си да чета и гледам неща на тази тема денем , или в случаите, когато не съм сама . Но сега гледам документален филм , за истински случаи с призраци по Дискавъри . И разбира се както винаги се изплаших ....
Тази вечер на съня ми , освен жегата , ще пречи и това предаване , което така настървено настоявам да изгледам... И дори не мога да завия главата си под одеяло на страшните моменти , защото освен от страх има възможност да умра и от жега ...
Довиждане от мен. Ще се видим по светло ....
19 юни 2012 г.
Сърцето понякога не разбира .
Сякаш сърцето и тялото ми не разбират , че днес е един от онези дни , в които няма да те видят . Те толкова свикнаха да заспиват в прегръдките ти , и да се будят в тях ...
Как да обясня на сърцето си , че се наложи да изчака до утре ....То е като малко дете, което е изгубило любимото си плюшено мече . Върви му обясни , че рано или късно ще го намери ...
16 юни 2012 г.
...и просто, защото обичам да се будя в ръцете му ще напиша този пост .
Просто защото напоследък няма нищо по-истинско нещо в живота ми от целувките и усмивката му . Просто , защото той е този , който предизвиква най-истинския ми смях .
Просто защото обожавам онези малки целувчици по врата ми ,които ми дава докато спя обърната с гръб към него . Обожавам и онези ,които аз му давам в просъницата си като отговор .
Обожавам, и когато става пръв за да направи кафе , докато аз все още се излежавам , а после се връща в леглото и се гушкаме докато кафетата изстинат .
Обичам да пия студено кафе , особено когато знам кой е виновника да не го изпия топло .
Обичам след като сме прекарали цяла вечер заедно , да ме закара до дома ми и след по-малко от час да му се обадя просто за да го чуя , и отново да има какво да си кажем.
Обичам и идеята ми , че ние никога няма да се превърнем в "онези" двойки , които се чуват само за да си кажат нещо наистина важно , или за да се разберат за нещо.
Обичам дори ,когато ми липсва ... по всяко време . Постоянно .
Обичам и факта че това продължава вече цели 7 месеца .
Просто защото обожавам онези малки целувчици по врата ми ,които ми дава докато спя обърната с гръб към него . Обожавам и онези ,които аз му давам в просъницата си като отговор .
Обожавам, и когато става пръв за да направи кафе , докато аз все още се излежавам , а после се връща в леглото и се гушкаме докато кафетата изстинат .
Обичам да пия студено кафе , особено когато знам кой е виновника да не го изпия топло .
Обичам след като сме прекарали цяла вечер заедно , да ме закара до дома ми и след по-малко от час да му се обадя просто за да го чуя , и отново да има какво да си кажем.
Обичам и идеята ми , че ние никога няма да се превърнем в "онези" двойки , които се чуват само за да си кажат нещо наистина важно , или за да се разберат за нещо.
Обичам дори ,когато ми липсва ... по всяко време . Постоянно .
Обичам и факта че това продължава вече цели 7 месеца .
15 юни 2012 г.
м.е.л.а.н.х.о.л.и.я.
Отново от онези периоди , в които се съмнявам във всичко и всеки , и най-лошото е , че най-много се съмнявам в себе си .
Мълчи ми се , и ми се пуши .. нищо повече . Мисля си за бягство . Както винаги ,когато се намирам пред проблем . Само че този път проблема съм си самата аз. Не мога да избягам от себе си , където и да ида . И това също е проблем . Идва ми да слагам точка след всяка дума.
Просто.защото.искам.да.започна.на.чисто. Без.удивителни.без.въпросителни.
Започвам да се съмнявам че съм създадена за тази планета . Не се чувствам на мястото си тук . Никак на мястото си. Точка.
Вече рядко си спомням моментите ,в които съм се смяла от сърце , с пълно гърло ... и то само защото моментите ,в които плача напоследък взеха връх . И когато ме питат защо съм тъжна , категоричен отговор нямам. Чувствам се прекалено крехка за този свят . Прекалено . Не мога да понеса всичкото лицемерие , лъжа ,злоба . Просто не мога .
20 май 2012 г.
Relationships ....
Много мразя хората да си мислят , че ме познават ! Та дори аз самата не се познавам...
Да си мислят , че знаят какво искам и от какво имам нужда , защото... ти да видиш ТОВА ,КОЕТО ИСКАМ И ТОВА , ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА СА ДВЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА ! И аз много добре знам от какво имам нужда! Друг е въпроса , че не го искам вече ....
Да си мислят , че знаят какво искам и от какво имам нужда , защото... ти да видиш ТОВА ,КОЕТО ИСКАМ И ТОВА , ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА СА ДВЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА ! И аз много добре знам от какво имам нужда! Друг е въпроса , че не го искам вече ....
Това е най-лошото на отношенията между хората . В един момент те просто се изчерпват . И тук нямам предвид любовните взаимоотношения , а връзките като цяло .
Започвам да имам чувството , че всички връзки са със срок на годност ....
Бум !
Напоследък съм се отдала стремглаво на мързела си . Вече се усещам как започвам да използвам зарастващите белези по лицето си като оправдание да не излизам никъде . Дори до магазина. Лошото е , че започна да ми харесва да си стоя по цял ден в нас и най-смисленото нещо , което да правя е да чета книги и да пия чай от ягоди . Вече забравих какво значи социален живот. И честно казано не ми липсва. Това дали е знак че остарявам ? Тази година навършвам 22 , а защо се чувствам като на 42 ? Преждевременно остаряла , навлизаща в криза на средната възраст, и единственото , което искам да правя на този етап е , да ходя на работа да се прибирам скапана , след което веднага да заспивам . А в почивните си дни да се излежавам по цял ден , да подреждам апартамента си , и да си готвя някакви вкусни неща . Направо думи нямам . Може да ме наричате Лелче вече , или направо Бабче.
Уединението ми ме накара да осмисля много неща . Като например :
- Не ми е удобно да имам дълъг маникюр , защото ми е трудно да пиша на клавиатурата на лаптопа .
- Преоткрих любовта си към ябълките , и вече не мога да си представя ден , в който да не изям поне една .
- Ягодовия ми чай свършва по-бързо от обикновено напоследък, и никак не съм доволна .
- Харесва ми баща ми да ми угажда за всичко . Например да отиде до магазина за това или онова . Вместо това, преди пращаше мен .
- Вече дори не се ядосвам за белезите си по лицето . Явно спря да ми пука , защото аз просто не излизам .
И последния , но не на последно място факт .
-Изключително много ми се отдава напоследък да пиша подобни безсмислени публикации тук .
18 май 2012 г.
Торта с орехи и разни таралежи .
Какво правят нормалните хора в 1 часа през нощта преди последния работен ден от седмицата ? Ами ... спят предполагам .
И тъй като не само в това отношение , но и в много други аз никак не съм нормална ,все още се премятам от страна на страна в леглото . После ставам взимам си цигарите и сядам на бюрото. Включвам лаптопа и си пускам музика, докато телевизора ми работи на случаен канал, и се оказва че гледам някакво предаване за татуировки . Идилия .
След това лежерно, почесвайки се (защото все още не ми е минала тъпата варицела ) отивам до хладилника , наливам си таратор и се връщам обратно в стаята си. Заглеждам се в празната рамка за снимка на бюрото ми и се чудя "Защо за бога , все още не съм сложила снимка в нея ?"
Както и да е .
Вече почти десет дни съм в болнични . Очаквах през това време музата да ме завземе и да зарина блога си с разни глупости . Май очакванията ми не се сбъднаха нацяло , или поне не в силата , която очаквах . Важно е обаче , че спестих мрънканията си относоно всичките пъпки , които ми излезнаха поне на хората , които ме четат . За сметка на това всички около мен ги отнесоха в пълната им сила .
То бяха истерии , рев , истерии , рев и пак рев . В крайна сметка не само физическото но и психическото ми състояние започнаха да се нормализират . Защото , който ми каже че варицелата не засягала психиката ще получи някой шамар. Направо е страхотно една сутрин да се събудиш целия в червени петна , които по късно се превръщат в цели ями върху кожата ти ... все едно си се бил цяла вечер с отровен таралеж, който на всичкото отгоре е и черна нинджа.
Сега остава само да дочакам още няколко дни , през които да дам на раните ми да зараснат още малко и да започвам лечение с разни кремчета и отвари против белези . Междувременно , мисля да започна да излизам по малко, защото още няколко дни изолация ще ме докарат до самоубийство . Ще го правя вечер естествено ... в тъмното, в сенките , и когато почти няма хора по улиците ,иначе рискувам или да изпадна в нервен срив от погледите на хората ,или да набия някой .
Това е положението , и докато не ти се случи нещо подобно , няма как да знаеш, че не е учтиво да зяпаш онзи младеж , с който се разминаваш по улицата, а цялото му лице и тяло с в белези или акне например . ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО МУ СЕ Е СЛУЧИЛО! И именно , защото аз знам през какъв ад минах последните дни , не мога да толерирам наглите погледите и подхилквания на малки пикли, , които си просят да им завъртя по една чанта през лицата . ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУЧИ !
И в крайна сметка осъзнавам , че не ми пука особено как изглеждам в очите на хората . Пука ми как изглеждам в неговите очи , а той каза "Обичам те , и ще те обичам със или без белези" Само че дори това не помага особено , защото освен това на мен ми пука как изглеждам и в собствените си очи , а в момента за себе си изглеждам като злия герой от някой комикс или хорър филм . Торта с орехи .
Това беше днешната доза глупости . Лека нощ на мен , приятен Петък на вас !
И тъй като не само в това отношение , но и в много други аз никак не съм нормална ,все още се премятам от страна на страна в леглото . После ставам взимам си цигарите и сядам на бюрото. Включвам лаптопа и си пускам музика, докато телевизора ми работи на случаен канал, и се оказва че гледам някакво предаване за татуировки . Идилия .
След това лежерно, почесвайки се (защото все още не ми е минала тъпата варицела ) отивам до хладилника , наливам си таратор и се връщам обратно в стаята си. Заглеждам се в празната рамка за снимка на бюрото ми и се чудя "Защо за бога , все още не съм сложила снимка в нея ?"
Както и да е .
Вече почти десет дни съм в болнични . Очаквах през това време музата да ме завземе и да зарина блога си с разни глупости . Май очакванията ми не се сбъднаха нацяло , или поне не в силата , която очаквах . Важно е обаче , че спестих мрънканията си относоно всичките пъпки , които ми излезнаха поне на хората , които ме четат . За сметка на това всички около мен ги отнесоха в пълната им сила .
То бяха истерии , рев , истерии , рев и пак рев . В крайна сметка не само физическото но и психическото ми състояние започнаха да се нормализират . Защото , който ми каже че варицелата не засягала психиката ще получи някой шамар. Направо е страхотно една сутрин да се събудиш целия в червени петна , които по късно се превръщат в цели ями върху кожата ти ... все едно си се бил цяла вечер с отровен таралеж, който на всичкото отгоре е и черна нинджа.
Сега остава само да дочакам още няколко дни , през които да дам на раните ми да зараснат още малко и да започвам лечение с разни кремчета и отвари против белези . Междувременно , мисля да започна да излизам по малко, защото още няколко дни изолация ще ме докарат до самоубийство . Ще го правя вечер естествено ... в тъмното, в сенките , и когато почти няма хора по улиците ,иначе рискувам или да изпадна в нервен срив от погледите на хората ,или да набия някой .
Това е положението , и докато не ти се случи нещо подобно , няма как да знаеш, че не е учтиво да зяпаш онзи младеж , с който се разминаваш по улицата, а цялото му лице и тяло с в белези или акне например . ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО МУ СЕ Е СЛУЧИЛО! И именно , защото аз знам през какъв ад минах последните дни , не мога да толерирам наглите погледите и подхилквания на малки пикли, , които си просят да им завъртя по една чанта през лицата . ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУЧИ !
И в крайна сметка осъзнавам , че не ми пука особено как изглеждам в очите на хората . Пука ми как изглеждам в неговите очи , а той каза "Обичам те , и ще те обичам със или без белези" Само че дори това не помага особено , защото освен това на мен ми пука как изглеждам и в собствените си очи , а в момента за себе си изглеждам като злия герой от някой комикс или хорър филм . Торта с орехи .
Това беше днешната доза глупости . Лека нощ на мен , приятен Петък на вас !
16 май 2012 г.
Каквото си надробиш , това ще сърбаш .
Мисля , че приятелите ми трябва да са наясно , че когато говорят с мен понякога ми дават материал за блога .Днес ще разкажа две истории . И ако лицата , които визирам прочетат всичко това и се познаят - добър ден от мен . Време ви беше да ви спомена в блога .
Ето например днес водя неангажиращ разговор в скайп .
Момичето Х. ( така ще я нарека) ми съобщава , че човека с когото изневеряваше на дългогодишния си приятел преди една година отново й се е обадил и се очаквало да пият кафе скоро . След ,което започват обяснения как го обича още, и как никой след него не я карал да се чувства по такъв начин .
Аз от своя страна мъдро обяснявам , че всеки човек е различен , и че всеки те кара да се чувстваш различно . Но тук главния въпрос е : Щом обичаш някой , който не е човека до теб какво правиш тогава в тази връзка ? Отговора беше: "Защото не вярвам, че ще мога да се почувствам така както с него(любовника) , и съм се пуснала по това ужасно течение на връзката ми "
И к'во чакаш да стане . Чудо ? Кое кара хората да останат заедно , когато вече няма любов и тръпка между тях , когато вече няма какво да си кажат , и когато най-важното не са на по 50-60 години , и имат реален шанс да открият щастието в очите на друг ?
Млади хубави момичета и момчета седят заедно, и взаимно, без дори да осъзнават си пречат на шанса за щастие . Защото видиш ли "свикнала съм с него" не е адекватен отговор . Свикването няма нищо общо с истинската любов .Някои хора просто не са създадени един за друг , но въпреки това продължават да стоят заедно и да се измъчват взаимно . И се чудя от какво е породено това? Познавам поне десетина подобни двойки . Двойки , в които единия от тях се скъсва да изневерява, на другия пък му е все тая и няма грам любов между тях . Защо стоите заедно, бе хора ?
Страх от самота ? Страх от какво ?
Драма , драма и пак драма .
Лъжите водят единствено до още лъжи.
Все пак , коя съм аз да съдя хората , за постъпките им . Всеки е господар на живота си . Но и точно затова всеки трябва да взима в ръце нещата и да се оправя сам . Това е прелюдия към следващата история :
Младо красиво момиче се запознава с млад и не толкова красив господин , който и замайва главата и за периода от една година я докара до емоционална развалина , бременна, зарязана и набита седмици преди сватбата . И независимо от всичките им многобройни раздели,обиди, скандали и един заветен шамар ,тя все му прощаваше. Имало е моменти , в които съм я питала "добре обичаш ли го ? " отговора беше "не знам " . И независимо от всичките многобройни предупреждения от приятелите , от семейството си тя продължаваше да се хвърля в обятията му след всеки скандал, който той и устройваше , след всяка обида ,която й нанасяше . Отдавна не я съжалявам , наречете ме студенокръвна кучка с каменно сърце. Но за една година мен ме заболя езика да повтарям ,че единственото нещо , което той прави е да я разрушава , а тя "едно си баба знае и едно си бае" . И именно заради него остана без приятели .Прекъсна връзка с почти всички хора ,на които им пукаше за нея освен със семейството си ,и мен. Именно затова утре на делото е без човек , който да свидетелства в нейна полза. Аз не мога поради технически причини наречени Варицела , а другата наречена "приятелка" я е страх . Ситуацията е абсурдна , защото дори започна да се говори и за магии. Чудя се да се смея ли да плача ли ?
Младо красиво момиче се запознава с млад и не толкова красив господин , който и замайва главата и за периода от една година я докара до емоционална развалина , бременна, зарязана и набита седмици преди сватбата . И независимо от всичките им многобройни раздели,обиди, скандали и един заветен шамар ,тя все му прощаваше. Имало е моменти , в които съм я питала "добре обичаш ли го ? " отговора беше "не знам " . И независимо от всичките многобройни предупреждения от приятелите , от семейството си тя продължаваше да се хвърля в обятията му след всеки скандал, който той и устройваше , след всяка обида ,която й нанасяше . Отдавна не я съжалявам , наречете ме студенокръвна кучка с каменно сърце. Но за една година мен ме заболя езика да повтарям ,че единственото нещо , което той прави е да я разрушава , а тя "едно си баба знае и едно си бае" . И именно заради него остана без приятели .Прекъсна връзка с почти всички хора ,на които им пукаше за нея освен със семейството си ,и мен. Именно затова утре на делото е без човек , който да свидетелства в нейна полза. Аз не мога поради технически причини наречени Варицела , а другата наречена "приятелка" я е страх . Ситуацията е абсурдна , защото дори започна да се говори и за магии. Чудя се да се смея ли да плача ли ?
Както е казал народа "Каквото си надробиш ,това ще сърбаш"
Аз очевидно съм си надробила варицела , и сега си я сърбам ;)
10 май 2012 г.
Искам да бъда изпратена на самотен остров , на който да мога да си се самосъжалявам на воля .
Да има много ментолов спирт и да духа прохладен ветрец . И за нищо на света да няма огледало , в което да мога да се погледна !Пък когато варицелата ми мине и всички гадни пъпчици зараснат без белези ...може и да реша да се завърна в цивилизацията.
Да има много ментолов спирт и да духа прохладен ветрец . И за нищо на света да няма огледало , в което да мога да се погледна !Пък когато варицелата ми мине и всички гадни пъпчици зараснат без белези ...може и да реша да се завърна в цивилизацията.
9 май 2012 г.
Какво ми донесе пролетта ...
Донесе ми нова работа .
Донесе ми малко ограничено лично време и пространство , но не се оплаквам . Все пак свободното си време прекарвам с него.
Донесе ми също така и много усмивки, целувки , прегръдки и най-вече още повече любов.
Донесе ми надежда, пролетта винаги ми носи надежда.
Донесе ми леки слънчеви зачервявания, и естествено както всяка пролет ми донесе и луничките по лицето . През зимата срамежливо се крият някъде ...
Донесе ми щастие ,в големи дози . По много.
Донесе и гадната настинка с която се преборих вече .
И за капак на всичко ми донесе ВАРИЦЕЛА.
Баща ми както винаги се изказа много мъдро по случая : " На 21 години си станала , детски болести хващаш . Това само потвърждава теорията ми , че още си бебе"
Сега трябва да стоя изолирана в къщи , под домашен арест за да не донеса и аз на някой варицела . Дано хората , с които се разминавах днес по улиците на път за болницата , да са я карали вече ... не че съм света вода ненапита, и ми пука особено дали съм заразила някой или не , защото в крайна сметка и мен някой ме зарази най-безцеремонно . Поне да ми беше казал "Ето заповядай ,една варицела от мен"
Не , никой . Стотиците хора с които се срещнах последните дни (защото работата ми го изисква) бяха толкова мили и любезни , че от къде да предположи човек , че ще ми метнат шарка . И все пак няма да бъда злопаметна . Обичам хората , като цяло . Не обичам варицелата .
О , и още нещо . Убийте ме по-бързо , защото този сърбеж ще ме докара до самоубийствени мисли ...
Мир !!!
Донесе ми малко ограничено лично време и пространство , но не се оплаквам . Все пак свободното си време прекарвам с него.
Донесе ми също така и много усмивки, целувки , прегръдки и най-вече още повече любов.
Донесе ми надежда, пролетта винаги ми носи надежда.
Донесе ми леки слънчеви зачервявания, и естествено както всяка пролет ми донесе и луничките по лицето . През зимата срамежливо се крият някъде ...
Донесе ми щастие ,в големи дози . По много.
Донесе и гадната настинка с която се преборих вече .
И за капак на всичко ми донесе ВАРИЦЕЛА.
Баща ми както винаги се изказа много мъдро по случая : " На 21 години си станала , детски болести хващаш . Това само потвърждава теорията ми , че още си бебе"
Сега трябва да стоя изолирана в къщи , под домашен арест за да не донеса и аз на някой варицела . Дано хората , с които се разминавах днес по улиците на път за болницата , да са я карали вече ... не че съм света вода ненапита, и ми пука особено дали съм заразила някой или не , защото в крайна сметка и мен някой ме зарази най-безцеремонно . Поне да ми беше казал "Ето заповядай ,една варицела от мен"
Не , никой . Стотиците хора с които се срещнах последните дни (защото работата ми го изисква) бяха толкова мили и любезни , че от къде да предположи човек , че ще ми метнат шарка . И все пак няма да бъда злопаметна . Обичам хората , като цяло . Не обичам варицелата .
О , и още нещо . Убийте ме по-бързо , защото този сърбеж ще ме докара до самоубийствени мисли ...
Мир !!!
4 май 2012 г.
"Добро утро " за мен днес значи , ставай ВЕДНАГА събирай си нещата и заминавай на работа с мокра коса докато се гримираш по пътя . Добре че имам огледало в асансьора . За 15-те секунди ,в които той слиза от четвъртия етаж до първия (съвсем сериозно ,засичала съм ги ) , мога да си сложа спирала и гланц !
Само втори ден на работа , а вече съм факир в успиването .
И ако днес попадна на някой намусен дядка , който подвиква нещо грубо след мен , докато вървя хаотично по улицата на път за работа ,кълна се... ще има смъртен случай . После ми кажете че старите хора имали възпитание .
Много е възпитано да крещиш след някой по улицата , само защото този някой пуши цигара на път за работа . Живеем във свободна държава и ще пуша където си искам пък ! Щото мога , и щото искам ! Яд ме е , че загрях малко късно какво се крещи , иначе дядото , който прелетя до мен с колелото щеше да получи някой камък в спицата . Пък дано си падне на главата и се усети , че хората могат да си пушат колкото искат по улицата , на път за работа .
Но днес съм подготвена ! Ще дебна и наблюдавам ! Само ми се покажи , you bitch!
Днес отново яко ме тресе цинизма .
Оп , изкупуват се стари печки , перални и бойлери под терасата ми .
Fuck it , заминавам на работа !
Само втори ден на работа , а вече съм факир в успиването .
И ако днес попадна на някой намусен дядка , който подвиква нещо грубо след мен , докато вървя хаотично по улицата на път за работа ,кълна се... ще има смъртен случай . После ми кажете че старите хора имали възпитание .
Много е възпитано да крещиш след някой по улицата , само защото този някой пуши цигара на път за работа . Живеем във свободна държава и ще пуша където си искам пък ! Щото мога , и щото искам ! Яд ме е , че загрях малко късно какво се крещи , иначе дядото , който прелетя до мен с колелото щеше да получи някой камък в спицата . Пък дано си падне на главата и се усети , че хората могат да си пушат колкото искат по улицата , на път за работа .
Но днес съм подготвена ! Ще дебна и наблюдавам ! Само ми се покажи , you bitch!
Днес отново яко ме тресе цинизма .
Оп , изкупуват се стари печки , перални и бойлери под терасата ми .
Fuck it , заминавам на работа !
22 април 2012 г.
Цветето се събуди от зимния си сън малко тъжно , малко самотно и много много объркано .
Света в , който живееше , разбиранията които имаше то за него и очакванията му бяха разбити на милиони парченца… точно както листата на дърветата се разпръсват по земята , когато есента ги застигне .
Искаше му се да не се бе събуждало . Жестоката зима го беше изтощила , беше го направила много по-слабо . То вече нямаше воля да се бори да оцелее сред тръните и плевелите , които всеки ден го нападаха . Това беше една постоянна битка , която цветето вече не желаеше да води .
То реши просто да се предаде и да чака притихнало последните слънчеви лъчи ,които щеше да види , последните капки дъжд ,които щеше да усети, и последния дъх, който щеше да поеме . Няма битка , няма воля … има само спокойствие ,което то най-накрая очаква да получи …
Света в , който живееше , разбиранията които имаше то за него и очакванията му бяха разбити на милиони парченца… точно както листата на дърветата се разпръсват по земята , когато есента ги застигне .
Искаше му се да не се бе събуждало . Жестоката зима го беше изтощила , беше го направила много по-слабо . То вече нямаше воля да се бори да оцелее сред тръните и плевелите , които всеки ден го нападаха . Това беше една постоянна битка , която цветето вече не желаеше да води .
То реши просто да се предаде и да чака притихнало последните слънчеви лъчи ,които щеше да види , последните капки дъжд ,които щеше да усети, и последния дъх, който щеше да поеме . Няма битка , няма воля … има само спокойствие ,което то най-накрая очаква да получи …
21 април 2012 г.
Mind your own fucking business !
Вече е 3 следобед , а аз все още съм по пижама на дивана и допивам сутрешното си кафе и единственото нещо , което свърших днес бе да си сипя сладолед ,и да гледам празно през прозореца или в лаптопа.
Но да започна по същество . Силното ми чувство за справедливост , усещането ми за добро и лошо , правилно и грешно са съвсем объркани . УМОПОБЪРКАНИ !
Защо по дяволите , познавайки себе си прекрасно , смятам че всички са открити и добри като мен?
Защо продължавам да вярвам на клишето "прави добро и ще получиш добро"???
Защо хората не държат на думата си , защо хората се опитват да те изиграят , манипулират , прецакат и всякаквите му там подобни определения.?????
Защо продължавам да се самозаблуждавам , че всички хора са искрени и честни като мен ?
Защо хората просто не са по-добри и малко по-отговорни към действията си?
Защо е нужно да завиждаш на някого , защо просто не си гледаш в собствената паница и не се опиташ да направиш нещо по-вкусно от този буламач , който сам си си забъркал и без капка логика смееш да наречеш "СВОЙ ЖИВОТ" ?
ЗАЩО ?
Защо максимата "Аз не искам на мен да ми е добре , искам на другите да им зле " е станала ръководна сила в живота на повечето хора ?
Защо вместо да спреш да се оплакваш , мрънкаш сееш сълзи над собствената си злощастна съдба ,не се вземеш в ръце и поне за момент не направиш нещо за да решиш проблемите , които между другото сам си надробил ?
Някой изобщо може ли да ми даде адекватен отговор на тези въпроси , " И защото хората са гадни " не е отговор , това и сама си го знам . Искам някой да ми обясни , защо са гадни ? Защо са лицемерни ? Защо?
И защо по дяволите аз не мога да се примиря с факта "че те просто са си такива" ?
Стратегията , която си бях изградила до сега ,да не ми пука какво правят и казват хората и да не им обръщам особено внимание стига да не ми пречат , вече не действа , защото наистина ми преля канчето както се казва...
И съвсем скоро ще наритам нечия празна паница , на личност , която с цялото си самочувствие смее да нарича това "глава" ...
Имам напъни да псувам неистово . На висок глас. Като тираджия. На околовръстното.
Хората са гадни , и вече ама никак не ги обичам , даже не ги харесвам , даже не мога да ги гледам . ...
А, и мразя да чистя с прахосмукачка .
Но да започна по същество . Силното ми чувство за справедливост , усещането ми за добро и лошо , правилно и грешно са съвсем объркани . УМОПОБЪРКАНИ !
Защо по дяволите , познавайки себе си прекрасно , смятам че всички са открити и добри като мен?
Защо продължавам да вярвам на клишето "прави добро и ще получиш добро"???
Защо хората не държат на думата си , защо хората се опитват да те изиграят , манипулират , прецакат и всякаквите му там подобни определения.?????
Защо продължавам да се самозаблуждавам , че всички хора са искрени и честни като мен ?
Защо хората просто не са по-добри и малко по-отговорни към действията си?
Защо е нужно да завиждаш на някого , защо просто не си гледаш в собствената паница и не се опиташ да направиш нещо по-вкусно от този буламач , който сам си си забъркал и без капка логика смееш да наречеш "СВОЙ ЖИВОТ" ?
ЗАЩО ?
Защо максимата "Аз не искам на мен да ми е добре , искам на другите да им зле " е станала ръководна сила в живота на повечето хора ?
Защо вместо да спреш да се оплакваш , мрънкаш сееш сълзи над собствената си злощастна съдба ,не се вземеш в ръце и поне за момент не направиш нещо за да решиш проблемите , които между другото сам си надробил ?
Някой изобщо може ли да ми даде адекватен отговор на тези въпроси , " И защото хората са гадни " не е отговор , това и сама си го знам . Искам някой да ми обясни , защо са гадни ? Защо са лицемерни ? Защо?
И защо по дяволите аз не мога да се примиря с факта "че те просто са си такива" ?
Стратегията , която си бях изградила до сега ,да не ми пука какво правят и казват хората и да не им обръщам особено внимание стига да не ми пречат , вече не действа , защото наистина ми преля канчето както се казва...
И съвсем скоро ще наритам нечия празна паница , на личност , която с цялото си самочувствие смее да нарича това "глава" ...
Имам напъни да псувам неистово . На висок глас. Като тираджия. На околовръстното.
Хората са гадни , и вече ама никак не ги обичам , даже не ги харесвам , даже не мога да ги гледам . ...
А, и мразя да чистя с прахосмукачка .
18 април 2012 г.
It will rain
Вали . Обичам да вали . Обичам да се разхождам под дъжда ,най-често ми се случва да го правя сама , защото не познавам никой ,който да обича да бъде намокрен ... Затова пък , имам възможността да се усамотя с мислите си , под звука на падащите капки дъжд .. туп-туп-туп..
Обичам миризмата на дъжд , чувството на свежест и чистота ... Обичам и факта , че едва след дъжд можеш да видиш зеления цвят на тревата и дърветата в цялата му прелест ,защото натрупания прах върху листенцата е измит от дъжда .
Обичам и да бъда сама .. и факта че последните няколко дни нямах особена възможност да остана на саме с мислите си наистина ме натовари , до степен в която искам да си изгризя ноктите ,а аз никога не гризя ноктите си ,намирам го за изключително отблъскващо и грозно.
В моменти като този бих искала да имам къщичка на средата на някоя гора , с малко езерце до нея и голяма веранда с люлка , на която да сядам сутрин с чаша горещо кафе и да се отдавам на мислите си . Вътрешния ми свят има нужда от поддръжка , започнал е да прашасва и да се пропуква на места . Също като изоставена къща , на прага на рухване .
Засега единственото усамотение ,което мога да постигна е да стоя в стаята си до прозореца и да се наслаждавам на дъжда от топло и сухо място , защото съм толкова "кекава" както баща ми се изразява , че отново съм на прага тялото ми да се поддаде на поредната настинка . И всичко , защото поради ограниченото ми време последните дни , ми се наложи да излезна с мокра коса . Естествено резултата е неприятна кашлица и хрема .
Обичам миризмата на дъжд , чувството на свежест и чистота ... Обичам и факта , че едва след дъжд можеш да видиш зеления цвят на тревата и дърветата в цялата му прелест ,защото натрупания прах върху листенцата е измит от дъжда .
Обичам и да бъда сама .. и факта че последните няколко дни нямах особена възможност да остана на саме с мислите си наистина ме натовари , до степен в която искам да си изгризя ноктите ,а аз никога не гризя ноктите си ,намирам го за изключително отблъскващо и грозно.
В моменти като този бих искала да имам къщичка на средата на някоя гора , с малко езерце до нея и голяма веранда с люлка , на която да сядам сутрин с чаша горещо кафе и да се отдавам на мислите си . Вътрешния ми свят има нужда от поддръжка , започнал е да прашасва и да се пропуква на места . Също като изоставена къща , на прага на рухване .
Засега единственото усамотение ,което мога да постигна е да стоя в стаята си до прозореца и да се наслаждавам на дъжда от топло и сухо място , защото съм толкова "кекава" както баща ми се изразява , че отново съм на прага тялото ми да се поддаде на поредната настинка . И всичко , защото поради ограниченото ми време последните дни , ми се наложи да излезна с мокра коса . Естествено резултата е неприятна кашлица и хрема .
13 април 2012 г.
Do you like my cookies ?
Сърчицето ми ще ще пръсне ... Само след два дни ще дойде момента "meet the parents" ...
Вече знам , че Той се хареса на моите , даже много... даже може би повече от колкото искам , защото сега ще получавам покани за семейните ни събирания с увещанието доведи и Него. Това се различава малко от идеята ми за добре прекарано време , защото през цялото време ще се налага да гледам ухилените до уши физиономии на братовчедките ми ,които само с поглед казват " Харесваме го , одобрен е" :D Може би след няколко такива събирания нещата ще се уталожат .
Но когато за пръв път представяш гадже пред семейството ти , нещата са наистина напечени ... да не кажа запечени или по-скоро спечени ...
За мое удоволствие , всичко мина по план ... Поне не се притеснявах от това , че не биха го харесала ... Та как не биха го харесали?
Сега наближава момента , когато аз ще трябва да се харесам . Даже направих великденски курабии ,които ще занеса на родителите му ... Курабии за постигането на които събрах две рецепти в една , около час месих тестото защото накрая миксера се "измори" после още час ги правих на формички и нареждах прилежно в тавата ... Завърших с тесто в косата и кухня в окаяно състояние ,заедно с пълна със съдове мивка... Колко всъщност съдове ти трябват за да направиш едни курабии ? ...
Както и да е ... сега естествено в главата ми са загнездени въпроси от рода на " Дали ще ме харесат ?" "Дали съм достатъчно добра за него?" ..и най-важния " ДАЛИ ЩЕ ХАРЕСАТ КУРАБИИТЕ " Но аз се застраховах ! Имам и козунак , който е купен от магазина и със сигурност е вкусен , защото купих два за да може да го опитам предварително ... Курабиите ми също са хубави , но не изключвам факта че за пръв път през живота си правя подобно нещо... И всъщност не съм много наясно как по дяволите трябва да изглеждат, и какъв вкус да имат домашно приготвените курабии ...
По важното сега е , че аз съм изпаднала в ужас ... КАКВО ДА СИ ОБЛЕКА ... Не искам да изглеждам неглиже , нито пък прекалено наконтена ..( да си имам проблемите ) Почти всичко съм измислила от лака на ръцете , до грима и прическата ...
Време е да спра да мисля и да залязвам в леглото . Все пак имам само два дни, в които да се наспя добре , за да може тези гадни черни кръгове под очите ми да се разкарат .
Естествено че ще ме харесат .. мен всички ме харесват ... :)
Вече знам , че Той се хареса на моите , даже много... даже може би повече от колкото искам , защото сега ще получавам покани за семейните ни събирания с увещанието доведи и Него. Това се различава малко от идеята ми за добре прекарано време , защото през цялото време ще се налага да гледам ухилените до уши физиономии на братовчедките ми ,които само с поглед казват " Харесваме го , одобрен е" :D Може би след няколко такива събирания нещата ще се уталожат .
Но когато за пръв път представяш гадже пред семейството ти , нещата са наистина напечени ... да не кажа запечени или по-скоро спечени ...
За мое удоволствие , всичко мина по план ... Поне не се притеснявах от това , че не биха го харесала ... Та как не биха го харесали?
Сега наближава момента , когато аз ще трябва да се харесам . Даже направих великденски курабии ,които ще занеса на родителите му ... Курабии за постигането на които събрах две рецепти в една , около час месих тестото защото накрая миксера се "измори" после още час ги правих на формички и нареждах прилежно в тавата ... Завърших с тесто в косата и кухня в окаяно състояние ,заедно с пълна със съдове мивка... Колко всъщност съдове ти трябват за да направиш едни курабии ? ...
Както и да е ... сега естествено в главата ми са загнездени въпроси от рода на " Дали ще ме харесат ?" "Дали съм достатъчно добра за него?" ..и най-важния " ДАЛИ ЩЕ ХАРЕСАТ КУРАБИИТЕ " Но аз се застраховах ! Имам и козунак , който е купен от магазина и със сигурност е вкусен , защото купих два за да може да го опитам предварително ... Курабиите ми също са хубави , но не изключвам факта че за пръв път през живота си правя подобно нещо... И всъщност не съм много наясно как по дяволите трябва да изглеждат, и какъв вкус да имат домашно приготвените курабии ...
По важното сега е , че аз съм изпаднала в ужас ... КАКВО ДА СИ ОБЛЕКА ... Не искам да изглеждам неглиже , нито пък прекалено наконтена ..( да си имам проблемите ) Почти всичко съм измислила от лака на ръцете , до грима и прическата ...
Време е да спра да мисля и да залязвам в леглото . Все пак имам само два дни, в които да се наспя добре , за да може тези гадни черни кръгове под очите ми да се разкарат .
Естествено че ще ме харесат .. мен всички ме харесват ... :)
10 април 2012 г.
9 април 2012 г.
Тъй като ми писна да чета неща ,плагиатствани от блога ми в разни страници , естествено без да бъде посочен источник направих тази страница . Това е единсвеното място във фейсбук , където нещата които ще бъдат публикувани са авторски от мен. И ако по някваква причина изпитам нужда да споделя мисъл от някой друг блог или писател или поет естествено ще посоча источника .ЗАЩОТО ТАКА СЕ ПРАВИ !
И бих била много благодарна на хората ,които копират неща от блога да посочват източник , а не да ги отбелязват като лично техни - "авторски"... защото е леко дразнещо да виждам цял албум със снимки изкопирани дословно от блога заедно с публикациите от постовете и на всичкото отгоре да пише АВТОРСКО ! Чувствам се зле . Чувствам се обидена .Не мога да бъда поласкана от подобни действия ...
https://www.facebook.com/DnevniktNaMalkataIzsledovatelkaSGolamataLupa
И бих била много благодарна на хората ,които копират неща от блога да посочват източник , а не да ги отбелязват като лично техни - "авторски"... защото е леко дразнещо да виждам цял албум със снимки изкопирани дословно от блога заедно с публикациите от постовете и на всичкото отгоре да пише АВТОРСКО ! Чувствам се зле . Чувствам се обидена .Не мога да бъда поласкана от подобни действия ...
https://www.facebook.com/DnevniktNaMalkataIzsledovatelkaSGolamataLupa
1 април 2012 г.
Всеки има някой който му липсва ... Липса, която не може да бъде запълнена от нищо и никой. Трудно е , когато искаш да продължиш , а толкова много неща те дърпат назад, точно както котвите задържат кораба на една място . Но понякога единственото нещо ,което можем да направим... единственото нещо , което се изисква от нас е да съберем парченцата от разбитите ни сърце , мечти ,очаквания , усмивки .... дори да съберем сълзите и да продължим напред с гордо вдигната глава и да посрещнем живота с отворени очи и сърце .
29 март 2012 г.
Искам да убия съседката от горния етаж .
Подът и е с теракот и очевидно ,привидно възрастната дама обича да ходи на токчета в къщи ...очевидно дори когато не е на токчета обича да ходи тежко като кобила .Очевидно си има и любима табуретка или стол с колелца ,които обича да търкаля наляво надясно из апартамента си почти постоянно .Очевидно трябва да смаже тези колелца , защото ги чувам дори ,когато телевизора и радиото в стаята ми работят.
Очевидно със съседката от по-горния етаж имат някакъв неписан закон ,когато някоя от двете иска да каже нещо на другата...или се подсещат за предстоящия епизод от някой сериал , си правят сигнали с почуквания по парното с тежък предмет...
Сигурна съм , че това почукване се чува по всички етажи .
Сигурна съм , че някой също като мен е ядосан на съседките от горния и по-горния етаж.
Сигурна съм , че някой също като мен крои планове за отмъщение . За сега плана ми е да потърпя още малко , докато дойде момента в който да избухна и не се кача да и дрънна главата в парното .
Сигурна съм , че скандала във входа, който се беше разразил между съседката от горния етаж и съседа от долния онзи ден всъщност е заради тропането по парното .
Сериозно обмислям вариант със заплашителни бележки лепнати на входната и врата . Обмислям и някоя сутрин да стана в 6 часа и да се разтропам с някой чук по парното ...може да се уплаши че е изпуснала серияла. Обмислям и вариянт, в който когато излизам навън вечер да оставя уредбата увеличена на макс с някой хард рок ...може да и хареса да слуша ток и жици цяла вечер. Не знам кое от всичко това ще предприема , но със сигурност няма да оставя нещата така ...
Сигурна съм и , че и аз имам някои дразнещи навици из къщи , които по някакъв начин дразнят някой от съседите ми , но щом до сега никой нищо не е казал , значи положението не е чак толкова зле... а може би и съседката от горния етаж си мисли по същия начин ............
19 март 2012 г.
I belong to you
В деня , в който прочетох първата си любовна история и започнах да си мечтая съм започнала да те търся , дори без да го осъзнавам .
Хората не просто се търсят и намират ... те живеят един в друг , дори преди преди все още да са се срещнали ....
16 март 2012 г.
Потвърждавам : Човек се учи докато е жив
Уча се да спазвам хранителен режим .
Уча се да бъда малко по-организирана.
Уча се да бъда по концентрирана и целенасочена.
Уча се да не заспивам по-късно от 1 часа ,което повярвайте ми е много трудна задача.
Уча се да бъда по-подредена, въпреки че винаги съм имала подредба в хаоса си .
Уча се да не живея в миналото , а сега ...точно в този момент.
Точно в този момент се уча да правя руло каквото майка ми правеше ,когато бях малка . (или по-скоро се мъча)
Уча се да не ми секва дъха всеки път ,когато ми каже някоя мила дума.
Уча се повече да слушам и по-малко да говоря, както веднъж някой ми бе казал "Господ ни е дал две уши и една уста ;) "
Уча се да си изпълнявам задълженията на време , независимо че те и без това са малко напоследък ...все не ми стига времето .
Уча се да пия по максимум едно кафе на ден.
Трябва да се науча и да не пиша такива безсмислени постове !
12 март 2012 г.
Не твърдя ,че знам какво е любовта за хората , но смея да твърдя, че знам какво е за мен.
Любов бе, когато за пръв път ме хвана за ръката ,когато бяхме на гребната база и аз си глътнах граматиката от притеснение .
Любов бе ,когато за пръв път ме целуна , а аз се дръпнах .
Любов бе ,когато на втората ни среща аз изръсих нещо глупаво а той каза „Ще те убия” и ме стисна леко .
Любов бе, и когато аз се усмихнах на тази заплаха от негова страна .
Любов бе , и когато ме заплаши ,че ще ме подпре до кафе машината пред магазина и ще ме остави там цяла вечер ,за да умра от студ .
Любов бе, и когато аз се изсмях на това, вместо да се нацупя като малка сърдита госпожица и да потропам с краче, само за да придавам важности .
Любов бе, когато за пръв път ми каза , че не може да спре да мисли за мен .
Любов бе, и когато аз се почувствах неудобно от тези негови думи и деликатно смених темата .
Любов бе, когато получих първия смс от него и изчаках 10 минути преди да му отговоря за да се правя на тежка …нали….
Любов е ,когато се будим един до друг , а той се кефи на странното ми протягане и звуците ,които издавам когато го правя.
Любов е и, когато аз не се притеснявам да се протягам по моя си начин пред него .
Любов е, и когато заедно си припомним тези неща с усмивка ,макар че са минали едва 4 месеца от както сме заедно.
7 март 2012 г.
Отживелиците са на мода
Пиша любовни писма за мои приятели , с които те да очароват и зарадват половинките си за утрешния ден . Не ги обвинявам, че не могат да съчинят няколко реда мили думи , напротив даже се радвам , че именно при мен потърсиха помощ за това. Обичам романтичните изненади, и винаги се хвърлям с желание и ентусиазъм в подобни неща.
Както не веднъж съм казвала ако някога имам син , ще го науча още от малък, че винаги трябва да изненадва с мили жестове, любовни писания или просто с едно цвете дамата на сърцето си , и то не само по празници , в които това се очаква от него, а ей така без повод.
За всички е ясно , че в днешно време вече почти никой не пише писма на хартия, пък още по-малко и любовни . Но има един човек , който винаги, когато изгубя надежда в мъжката част на населението ми показва , че все още има останали такива мъже ..от онзи тип , които според мен трябва да бъдат наградени с някакъв орден и почетна титла .
Когато някой средностатистически малоумник или фолк дива чуят за подобно нещо като любовно писмо те гледат недоумяващо с празните си очички и присмивайки се биха казали " Каква отживелица " ... ДА АМА НЕ.. и именно този мой приятел , който все още прави мили жестове и романтични изяви, само за да види една усмивка , но едно лице , в което е влюбен , пише любовни писма ( и не се срамува да поиска съвет) , това уважаеми Дами и Господа ,е истински мъж.
Скъпи мъже , трябва ли ви повод като осми март, Свети Валентин , Имен ден , Рожден ден и т.н. за да зарадвате момичето , което обичате? Повечето ще отговорят с "не" , но съм сигурна , че едва малка , миниатюрна част от тях, всъщност го правят и без повод , останалите са само на приказки .
Проблема е, че вие всички имате коне , всички можете да се превърнете в принцове и да ни накарате да се чувстваме като принцеси ,НО ВИ МЪРЗИ ДА ЯЗДИТЕ ТЕЗИ КОНЕ !
5 март 2012 г.
Домашно приготвени солени мъфини и размисли за скапания ден над чаша айрян , какво повече може да иска човек в понеделник вечер.
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...
4 март 2012 г.
Нов сезон-нов блог
Във връзка с идването на новия сезон , вероятността за започването на нова работа, новият цвят на косата ми ,и изобщо всички нови, и не чак толкова нови неща в живота ми реших да променя и шаблона на блога си .Усещането е сякаш съм се преместила в съвсем нов апартамент и всичко е новичко и чистичко .
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...
11 февруари 2012 г.
Обичам чувството , когато си поемеш дълбоко дъх и изведнъж усещаш , че всичко ще бъде наред. Когато нямаш надежда и не виждаш на къде отиваш , изведнъж се появява това чувство ,което не можеш да обясниш , но просто го усещаш. Сякаш света спира да се върти за кратко и всичко се избистря . Имам нужда от такъв момент. Имам нужда от много такива моменти .
4 февруари 2012 г.
аз (тя)
Махни се. Не идвай.
(ела, остани с мен)
Мълчи. Намрази ме.
(кажи, напиши ме)
Изтрий. Забрави ме.
(твоя съм, помни ме)
Никога повече.
(винаги, еври дей)
До скоро. Заради.
(до скоро, въпреки)
За пръв път съжалявам , че blogger няма функцията "Сподели" (или поне аз не знам за нея )
От : http://zashtokakvokak.blogspot.com/ Великолепно е ! :)
Махни се. Не идвай.
(ела, остани с мен)
Мълчи. Намрази ме.
(кажи, напиши ме)
Изтрий. Забрави ме.
(твоя съм, помни ме)
Никога повече.
(винаги, еври дей)
До скоро. Заради.
(до скоро, въпреки)
За пръв път съжалявам , че blogger няма функцията "Сподели" (или поне аз не знам за нея )
От : http://zashtokakvokak.blogspot.com/ Великолепно е ! :)
3 февруари 2012 г.
27 януари 2012 г.
Тя е от онези момичета,които винаги се усмихват и обичат смеха.Почти винаги е усмихната , но не винаги тази усмивка е истинска.Ако паднеш, тя ще е там за да ти подаде ръка.Ако имаш нужда от помощ , подкрепа , съвет ... тя е до теб .Тя е тази ,която винаги казва „Съжалявам”, дори и да няма вина. Ако се чувства тъжна, никога няма да ти го покаже. Тя не обича да говори за проблемите си , и предпочита да затаи дъх притихнала в някой ъгъл на стаята си , изливайки цялата си болка върху листа хартия .Може да бъде прочетена като отворена книга, но и крие толкова много.Тя толкова ранима ,колкото е първото пролетно кокиче , но се прави на силна бодлива роза ...като си мисли че е страшна с бодлите си. Тя е просто момиче. Обича да я наричат красива, но никога не го вярва...
Не винаги е права , но признава грешките си.. Полага усилия за всичко , но не винаги получава, това което заслужава.Тя е момичето , което е изплашено от любовта , защото вече е изгубила прекалено много... Тя е просто момиче…
Не винаги е права , но признава грешките си.. Полага усилия за всичко , но не винаги получава, това което заслужава.Тя е момичето , което е изплашено от любовта , защото вече е изгубила прекалено много... Тя е просто момиче…
Абонамент за:
Публикации (Atom)