Не обичам да съм център на внимание.
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония  ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам  и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...