Година по-късно

Вървейки към автобусната спирка, се чувствах точно така както и преди една година.

Една година по-късно все още имах пеперудите в стомаха, и бръмбарите в главата.

Една година по-късно все още се вълнувах, така сякаш го виждах за пръв път.

Една година по-късно, отново нямах търпение да слезна от автобуса и да го видя да ме чака на спирката.

Година по-късно все още нямах търпение да попадна в ръцете му, нищо че не се бяхме виждали от няколко часа.

Една година по-късно му казах, че го обичам, и го чувствах точно толкова силно колкото и преди, че дори повече.

Една година по-късно, все така влюбена, не исках да му пожелая лека нощ и да го пусна да си тръгне.

Една година по-късно все още така копнея за него и цялото му същество.

Една година по-късно се събуждам все така щастлива, и въпреки това тъжна и изплашена, че това щастие може да приключи.

Една година по-късно все така сънувам, онези гадни сънища, които ме карат да не мога да спя още поне две вечери след тях.

Една година по-късно си пожелавам това да няма край, да няма срок на годност, целувките да остават все така дълги, а думите все така истински. Копнежът все така неизчерпаем, а прегръдките все така силни.

Honey, you are in love in a facebok profile

Понякога са нужни две думи. Две думи, за да бъде разрушено нещо градено с течение на много време...
Защото, когато обичаш не нараняваш.
Когато държиш на някого не го лъжеш.
Когато искаш някого в живота си правиш всичко възможно за да го задържиш.
Когато обичаш се доверяваш.
А, когато се довериш, понякога разбираш че не е трябвало.
И всичко това за какво, за каква цена?
Нула.
Това е написано за теб.
За доверието.
За приятелството.
За любовта.
За честността.
И за разбитите сърца.
За моето сърце.
За самата мен.
За мен, както винаги на последно място.