Искам да се върна две година назад.. точно в този момент , когато си лежах спокойно в хотелската стая и търсех интерсен филм за гледане ... всичко беше толкова просто..
Беше последния ден от почивката ни , и единствено аз бях взела решението да се въздържа от "задължителния" като за последно купон в някоя дискотека.
Взех си отпускаща вана и се проснах на леглото, премяйтаки каналите говорех по телефона с баща ми , когато част от компанията нахлу в стаята ми с гръм и трясък. След около час уговорки се съгласих да излезна с тях , но само за по един коктейл . Естесвено единия коктейл се превърна във втори , а после и в редица шотове.. Тогава го видях за първи път.. Нищо след това не беше същото ...
Затваряйки очи , виждах лицето му. Поемайки дъх усещах аромата му , а когато си легнех вечер чувтсвах ръцете му около себе си . Ставах и лягах с мисълта за него . Той бе моята нощ.. моето слънце , моята Луна (както веднъж ми беше казал "Погледни луната , и когато го направиш мисли за мен , аз ще направя същото") Все още поглеждайки луната аз се сещам за него. Все още лягайки се вечер в леглото се надявам да затворя очи и да го видя, да поема въздух и да го усетя , одеалото ми да се превърне в ръцете му, с които ме обгръщаше преди...
Подари ми незабравими момени изпълнени с любов и щастие, но болката след това беше достатъчно силна за да изтрие всичко ... Научи се да ме познаваш такава каквато всъщност съм... Обикна ме точно толкова , колкото те обичах аз , или почти ... а аз те обичах повече от всичко на този свят , повече от себе си...
Знеш ли, че записвах всеки твой смс в една тетрадка? Паметта на телефона ми се пръскаше от многобройните смс-и, а не можех да си предтсвавя думите да бъдат изтрити завингаи от лицето на земята, точно 1578 смс ... Каква ирония , сега ми се иска ти да бъдеш изтрит от паметта ми ....
Ти продължи напред .. замина си завинги... и прдължи живота си , по старо му , все едно никога не бях съществувала в него.... а какво стана с моя живот ??? Ти си тръгна заедно с него.. Помниш ли какво ми каза веднъж " Пази сърцето ми , защото сега то е твое" А ти опази ли моето..... дадох ти го , защото не исках да стоиш без сърце , нали твоето бепе при мен, все пак кой може да живее без сърце , и затова ти дадох своето... а ти го смачка ,изцеди го и после го захвърли , поне да ми го беше пратил обратно Швеция не е чак толкова далече...
Да днес стават точно две години от както се запознахме , искам да се върна назад и никога да не бях, излизала от тази стая... сега всичко щеше да е толкова по-лесно .. нямаше да има безсънните нощи , нямаше да пресуша очите си ...
Всеки път, в който заплача за теб си казва това беше за последно , нали си има доза сълзи които можеш да пролееш за един мъж .. Е явно не е така , явно моите сълзи за теб никога няма да бъдат пресушени..или поне не докато не намеря някой , който да ме накара да забравя за тях , да ме накара да се усмихна така както се усмихвах на теб.... Колко жалко нали... дори след 2 години да продължавам да плача... е поне аз знам колко те обичах и на какво бях готова за теб , въпроса е ти разбра ли го...?
