29 юни 2011 г.

Ако утре ме няма дали някой ще го е грижа?

?!

Ако утре ме нямa, дали някой няма да заспи? Знам объркана съм , и искам да бъда друга, някоя която бих харесвала повече ....

Какво ако бях се съвзела , ако бях събрала парчетата?! Какво ако се бях опитала да не си спомням , щеше ли въобще да има значение ? Всички шансове ,които съм изпуснала , има ли значение ако пак опитам,щеше ли въобще да има значение ?

Все още подтискам съжалението отвътре, нямам нищо и не отивам никъде...

Ако и утре живея дали някой ще го е грижа...

27 юни 2011 г.

My heart is just too dark to care....


Мисля , че просто се изгубих опитвайки се да надвия болката…. Нищо не помогна.. оставих себе си някъде по пътя...Надявайки се , че ще се върна някой ден , за да намеря себе си отново…

Казваш че ме обичаш , но не ме познаваш . Обичаш представата си за мен. Не знаеш нищо за мен. Не знаеш начина по ,който се усмихвам , когато вали , нито усмивката , която давам на слънцето всеки ден.Не знаеш как се усмихвам ,когато съм весела . Не знаеш и как се усмихвам ,когато съм тъжна… ДА дори тогава се усмихвам…

Още една твоя целувка би ме накарала да заплача, защото ти никога няма да ме имаш . Аз никога повече не мога да имам себе си . Изгубих се отдавна . Обичаш ме но , но не знаеш коя съм . Затова просто ме пусни. Няма да те направя щастлив, а ти имаш шанс за своето щастие . Моето щастие ме подмина отдавна , но ти ще имаш шанса си за твоето, не го изпускай .
Каза ми , че аз съм твоето щастие, но грешиш. Аз не мога да те направя щастлив.Колкото и да искаш да те пусна до себе , никога няма да го сторя. Ще те държа далеч завинаги.Между нас има стена , аз сама я издигнах , и само аз мога да я срутя, а няма да го направя.
Сигурно все още мога да обичам , но ме е страх.
Ужасена съм от мисълта , да допусна някой до себе си отново, да си позволя да ме е грижа за него. Просто е по-лесно ,когато си сам …никой не може да те нарани . А обикна ли те , това значи да ти дам право да ме унищожиш и просто да ти се доверя, че няма да го направиш. Не мога, а и не искам да ти го позволя ….
Част от мен е уплашена , друга се бори с това, а третата изчезна завинаги…….

26 юни 2011 г.

I am the author of my life. The problem is that I can't erase my mistakes ...


Днес се събудих в настроение за тежки мисли и разговори.
Ставане в 8.00 часа- Едвам гледам , душичката ми спи. Буба звъни на вратата с чаша ароматно кафе. Един час прекаран във висене на дивана ,пиейки кафе и гледане на смешни клипчета.
9.00 -Буба тръгна за работа.
Докато вършех нормалните неща като вземене на сутрешен душ,миене на зъби , сушене на коса и т.н. се замислих за това как се чувствам.
Носталгично ми е, и не знам защо. Не е защото съм далеч от дома. Нито пък защото ми липсва нещо ,което съм имала . Отдавна съм се примирала с това,което съм загубила . Вече не усещам липсата . Вече не се усмихвам по навик , и защото така трябва ,а защото искам и защото мога, защото има за какво. Не знам какво е това нещо ,което все още държи усмивката на лицето ми , но важното в , че го има, нали ... важното е че усмихвам , въпреки всичко.
Не се чувтсвам празна, нито пък ми е пълна душата .
Не съм самотна , нито пък обратното.
Не се чувтсвам щастлива, но съм добре. Не съм и нещастна , усмихвам се.
А какво ми е ? Апатия?! Неее ....
Или може би просто всичко си е наред, а това е нещо ново за мен. Почти през целия ми съзнателен живот винаги съм била в двете крайности . Или дълбока депресия , придружена с промишлено количество сълзи и викове от сорта на "Защоооо? Защо все на мен " . Или пък обсебващо , обезумяло щастие... любов... Е , естесвено моментите на щастието не могат да стъпят и на малкия пръст на мъката и тъгата , но поне мога да кажа ,че ги е имало.
А сега какво... Няма нито нещо, за което да се тревожа , нито пък нещо , за което да съм безумно щастлива. А и ако бяхме постянно щастливи , нямаше да се нарича щастие нали , щеше да е просто нещо ..НОРМАЛНО?!
Колкото и кратко да е щастието , то ни учи , че трябва да живеем за мига , че трява да сграбчваме момента , а не да чакаме . Прекалено дългото чакане в чакалнята води до изпускане на влака ...

23 юни 2011 г.

Отритната но истинска ....

Какво е любовта ? Чувство, изгарящо душите ни, и правещо ни по-добри . Какво е онзи трепет , онази емоция,която ни влудява ? Нима истинската любов е просто мит?!

Аз съм от хората ,които не оставят сърцето си без любов. Аз съм момичето ,което плаче на любовни филми и вярва в обичта. Никога не съм била горда и надменна . Но винаги ,когато се влюбя обаче ми разбиват сърцето…

Казват , че когато искаш нещо много силно то се сбъдва. Поискаш ли го с цялото си сърце , то се сбъдва! ИСКАМ ЛЮБОВ! Нека бъде само капчица , но да е моя . Нека бъде само за миг, но да я изпитам. Само да я усетя , да я докосна …. Не искам нищо друго. Само една истинска целувка , едно истинско „обичам те”, една топла прегръдка- това ми е достатъчно… Тази любов е всичко. Всичко ,което искам с цялото си сърце. Но кой ще се влюби в замечтания ми поглед, в искреността на думите ми? Но аз съм си аз ! Въпреки , че вече започвам да мисля , че нямам шанс ,ако остана такава.

И всичко това , защото съм истинска, а в днешно време да си истински е недостатък , от който трябва да се срамуваш. И никой не те харесва затова…. Никой не те оценява.

Нима това е любовта ? Отговорът е ….ДА!

из старите ми писания , писано преди повече от 5 години... и как всяка една дума все още описва какво искам и за какво копнея , пък дори и след толкова много време ...

14 юни 2011 г.

Живота такъв, какъвто го виждам аз...


Винаги съм се чудела на това как хората ,когато са щастливи нямат време да помислят за тези ,които не са. Щастлив ли си , намираш красота във всичко , и общо взето не ти остава да мислиш за лошите неща. Забравяш за това, че може да имаш приятели ,които да страдат и да се терзаят за нещо, и просто гледаш личното си щастие. И колко ме боли от факта , че и аз съм постъпвала така с приятелите си, сега го разбирам.

Човекът всъщност е много примитивно и егоистично устроено същество. Мислим си , че сме най-интелигетните и напреднали същества на планетата (някои дори си мислят,че са такива в цялата Вселена) .. Но всъщност не сме ...

Човека е една малка капка в морето , енегргия,която никой не знае къде отива след смъртта.

Не вярвам в това , че има добри и лоши хора.. Всеки е вършел и добри и лоши дела през живота си , просто при някои едното взима връх над другото . И всъщност смятам ,че цялата цел на съществуването ни е да се опитваме да бъдем по-добри към близките, приятелите , природата .. та дори и към себе си . Да извисяваме духа си , да израстваме като личности и характери..

Аз например винаги се отнасям зле със себе си. Дали ще отблъсна човек , който иска да ми покаже , че го е грижа за мен , защото ме е страх, че отново ще бъда наранена . Дали в самотата и отчаянието си ще започна да ровя в стари рани за да ме боли , и поне да знам защо се чувствам зле.

Гадно ми е затова , че за едни щастието е нещастие за други. Боли ме затова , че почти всеки шибан човек на тази Земя се стреми към материалното щастие . Мен не ме интересува дали телефона ми ще струва 5,10 или 500 лева. Не ме вълнува какви коли карат хората , в какви апартаменти живеят ,колко имота притежават, нито колко заплата взимат. Искам просто да живея добре и спокойно. Никога не съм се стремяла към материалните неща, нито пък някой може да привлече вниманието ми с това какво има. Просто съм такава .

Защото телефона ти не може да ти сготви вечеря. Колата ти не може да те прегърне,когато ти е студено или се чувстваш зле. Заплатата ти рано или късно ще свърши , и накрая пак си оставаш сам . Това е положението.

МОето лично щастие зависи само от едно ... От това дали ще направя друг човек щастлив и дали ще бъда обичана ... Сега ще си кажете " Тази шматка , какви ги дрънка ,тва всички го знаем" Колко съм проста само да пиша тук на някакви теми ,които са дъвкани и предъвквани вече милиони пъти ... Това са само клишета и заучени фрази , но за да станат такива , трябва някой дълго да ги е повтарял... замислете се ...