30 август 2011 г.

Напоследък все си мисля за така наречената СРОДНА ДУША и за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ...

Мисля си , че любовта е сляпа и трябва да те познае , където и да те види , независимо дали отиваш да изхвърляш боклука и си с измачкания си стар анцунг с рошава коса и размазан снощен грим. Любовта трябва да е сляпа ... нали?! Поне така казват ... Трябва да те познае независимо дали си 40-50-60 или 70 кг. Трябва да те познае .. независимо дали имаш 3 тона грим на лицето си ,или не . Независимо дали си облечен със скъпи дрехи , или си с възможно най-старата си рокля ,която много обичаш. Любовта трябва да е сляпа ....Трябва да те познае , по очите -те са прозорец към душата ( поне така казват) ...трябва да те познае по това,което е вътре в теб (и под в теб ,нямам предвид вътрешностите ти , тогава нямаше да говорим за любов , а за Джак Изкармвача)

И какво се случва ако всеки един човек има една единствена сродна душа . Първо ако това твърдение е вярно , бих казала само Fuck it.. Та моята сродна душа може да живее например в някое племе в Африка. Аз никога няма да ида там , нито пък аборигена от племето , ще долети до Пловдив. И какво става тогава. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ , ЧЕ ВСЕЛЕНАТА Е УСТРОЕНА ТАКА .

Ето например , аз съм почти сигурна , че срещнах моята така наречена " сродна душа " но я изгубих... и какво сега...

Сега и чакам ,или търся нещо,което може никога да не дойде отново при мен , може дори и да не съществува...

Гледам влюбени двойки и вече дори не им завиждам , вече не копнея и мен някой да ме прегръща и целува по "онзи начин" , не копнея за влюбени очи ,които гледат само мен....

Преди виждайки влюбени отвръщах поглед,отбягвах романтични филми и книги, напълно престанах да слушам любимата си музика и групи , защото те напомняха на него .. и болеше....

В последствие започнах да задържам погледа си върху двойките , гледах ги как се прегръщат и целуват и мечтаех и на мен да ми се случи отново .. да бъда прегърната , целуната, да знам че съм обичана .....Гледах много романтични филми и мечтаех за любов като от филмите ..от приказките... Жадувах за поне капчица любов . За един нежен поглед , за едно нежно докосване.,,,

Сега мисля за всичко това и единственото което изпитвам и имам нужда да кажа е "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА"

Не ме интересува,колко романтика и драма има във филма ,който гледа нито пък в книгата ,която чета...

Не ме вълнува ,когато видя влюбена двойка , дори не ги забелязвам... а преди исках да им изтръгна сърцата и да ги разкъсам на парчета.

Вече не мечтая за нищо,което е свързано с любов или с друг човек.Мечтая само и единствено за себе си , за мечтаната ми работа, за професионалнo и духовно развитие, за усъвършенстването ми като човек и личност.Наречете ме егоист,ако искате ,но това е истината ... По-лесно е да си сам , така никой не може да нарани .