Цветето се събуди от зимния си сън малко тъжно , малко самотно и много много объркано .
Света в , който живееше , разбиранията които имаше то за него и очакванията му бяха разбити на милиони парченца… точно както листата на дърветата се разпръсват по земята , когато есента ги застигне .
Искаше му се да не се бе събуждало . Жестоката зима го беше изтощила , беше го направила много по-слабо . То вече нямаше воля да се бори да оцелее сред тръните и плевелите , които всеки ден го нападаха . Това беше една постоянна битка , която цветето вече не желаеше да води .
То реши просто да се предаде и да чака притихнало последните слънчеви лъчи ,които щеше да види , последните капки дъжд ,които щеше да усети, и последния дъх, който щеше да поеме . Няма битка , няма воля … има само спокойствие ,което то най-накрая очаква да получи …

Mind your own fucking business !

Вече е 3 следобед , а аз все още съм по пижама на дивана и допивам сутрешното си кафе и единственото нещо , което свърших днес бе да си сипя сладолед ,и да гледам празно през прозореца или в лаптопа.
Но да започна по същество . Силното ми чувство за справедливост , усещането ми за добро и лошо , правилно и грешно са съвсем объркани . УМОПОБЪРКАНИ !
Защо по дяволите , познавайки себе си прекрасно , смятам че всички са открити и добри като мен?
Защо продължавам да вярвам на клишето "прави добро и ще получиш добро"???
Защо хората не държат на думата си , защо хората се опитват да те изиграят , манипулират , прецакат и всякаквите му там подобни определения.?????
Защо продължавам да се самозаблуждавам , че всички хора са искрени и честни като мен ?
Защо хората просто не са по-добри и малко по-отговорни към действията си?
Защо е нужно да завиждаш на някого , защо просто не си гледаш в собствената паница и не се опиташ да направиш нещо по-вкусно от този буламач , който сам си си забъркал и без капка логика смееш да наречеш "СВОЙ ЖИВОТ" ?
ЗАЩО ?
Защо максимата "Аз не искам на мен да ми е добре , искам на другите да им зле "  е станала ръководна сила в живота на повечето хора ?
Защо вместо да спреш да се оплакваш , мрънкаш  сееш сълзи над собствената си злощастна съдба ,не се вземеш в ръце и поне за момент не направиш нещо за да решиш проблемите , които между другото сам си надробил ?
Някой изобщо може ли да ми даде адекватен отговор на тези въпроси , " И защото хората са гадни " не е отговор , това и сама си го знам . Искам някой да ми обясни , защо са гадни ? Защо са лицемерни ? Защо?
И защо по дяволите аз не мога да се примиря с факта "че те просто са си такива" ?
Стратегията , която си бях изградила до сега ,да не ми пука  какво правят и казват хората и да не им обръщам особено внимание стига да не ми пречат  , вече не действа , защото наистина ми преля канчето както се казва...
И съвсем скоро ще наритам нечия празна паница , на личност , която с цялото си самочувствие смее да нарича това "глава" ...
Имам напъни да псувам неистово . На висок глас. Като тираджия. На околовръстното.
Хората са гадни , и вече ама никак не ги обичам , даже не ги харесвам , даже не мога да ги гледам . ...
А, и мразя да чистя с прахосмукачка .

It will rain

Вали . Обичам да вали . Обичам да се разхождам под дъжда ,най-често ми се случва да го правя сама , защото не познавам никой ,който да обича да бъде намокрен ... Затова пък , имам възможността да се усамотя с мислите си , под звука на падащите капки дъжд .. туп-туп-туп..
Обичам миризмата на дъжд , чувството на свежест и чистота ... Обичам и факта , че едва след дъжд можеш да видиш зеления цвят на тревата и дърветата в цялата му прелест  ,защото натрупания прах върху листенцата е измит от дъжда .
Обичам и да бъда сама .. и факта че последните няколко дни нямах особена възможност да остана на саме с мислите си наистина ме натовари , до степен в която искам да си изгризя ноктите ,а аз никога не гризя ноктите си ,намирам го за изключително отблъскващо и грозно.
В моменти като този бих искала да имам къщичка на средата на някоя гора , с малко езерце до нея и голяма веранда с люлка , на която да сядам сутрин с чаша горещо кафе и да се отдавам на мислите си . Вътрешния ми свят има нужда от поддръжка , започнал е да прашасва и да се пропуква на места . Също като изоставена къща , на прага на рухване .
Засега единственото усамотение ,което мога да постигна е да стоя в стаята си до прозореца и да се наслаждавам на дъжда от топло и сухо място , защото съм толкова "кекава" както баща ми се изразява , че отново съм на прага тялото ми да се поддаде на поредната настинка . И всичко , защото поради ограниченото ми време последните дни , ми се наложи да излезна с мокра коса . Естествено резултата е неприятна кашлица и хрема .

Ела любов, ела ме прегърни .
За пореден път те каня .
Сърцето голо ми стои,
и чака само твоята премяна.

Do you like my cookies ?

Сърчицето ми ще ще пръсне ... Само след два дни ще дойде момента "meet the parents" ...
Вече знам , че Той се хареса на моите , даже много... даже може би повече от колкото искам , защото сега ще получавам покани за семейните ни събирания с увещанието доведи и Него. Това се различава малко от идеята ми за добре прекарано време , защото през цялото време ще се налага да гледам ухилените до уши физиономии на братовчедките ми ,които само с поглед казват " Харесваме го , одобрен е" :D Може би след няколко такива събирания  нещата ще се уталожат .
Но когато за пръв път представяш гадже пред семейството ти , нещата са наистина напечени ... да не кажа запечени или по-скоро спечени  ...
За мое удоволствие , всичко мина по план ... Поне не се притеснявах от това , че не биха го харесала ... Та как не биха го харесали?
Сега наближава момента , когато аз ще трябва да се харесам . Даже направих великденски курабии ,които ще занеса на родителите му ... Курабии за постигането на които събрах две рецепти в една , около час месих тестото защото накрая миксера се "измори" после още час ги правих на формички и нареждах прилежно в тавата ... Завърших с тесто в косата и кухня в окаяно състояние ,заедно с пълна със съдове мивка... Колко всъщност съдове ти трябват за да направиш едни курабии ? ...
 Както и да е ... сега естествено в главата ми са загнездени въпроси от рода на " Дали ще ме харесат ?" "Дали съм достатъчно добра за него?" ..и най-важния " ДАЛИ ЩЕ ХАРЕСАТ КУРАБИИТЕ " Но аз се застраховах ! Имам и козунак , който е купен от магазина и със сигурност е вкусен , защото купих два за да може да го опитам предварително ... Курабиите ми също са хубави , но не изключвам факта че за пръв път през живота си правя подобно нещо... И всъщност не съм много наясно как по дяволите трябва да изглеждат, и какъв вкус да имат домашно приготвените курабии ...
По важното сега е , че аз съм изпаднала в ужас ... КАКВО ДА СИ ОБЛЕКА ... Не искам да изглеждам неглиже , нито пък прекалено наконтена ..( да си имам проблемите ) Почти всичко съм измислила от лака на ръцете , до грима и прическата ...
Време е да спра да мисля и да залязвам в леглото . Все пак имам само два дни, в които да се наспя добре , за да може тези гадни черни кръгове под очите ми да се разкарат .
Естествено че ще ме харесат .. мен всички ме харесват ... :)

5 прекрасни месеца обичам <3 

Трябва ми слънце за да разцъфна и червената ми коса да личи в целия си блясък ... иначе както баща ми казва "изглеждала като неузрял патладжан с примес от презряла вишна "
Направо да си имам "големия" проблем ...

Тъй като ми писна да чета неща ,плагиатствани от блога ми в разни страници , естествено без да бъде посочен источник направих тази страница . Това е единсвеното място във фейсбук , където нещата които ще бъдат публикувани са авторски от мен. И ако по някваква причина изпитам нужда да споделя мисъл от някой друг блог или писател или поет естествено ще посоча источника  .ЗАЩОТО ТАКА СЕ ПРАВИ !
 И бих била много благодарна на хората ,които копират неща от блога да посочват източник , а не да ги отбелязват като лично техни - "авторски"... защото е леко дразнещо да виждам цял албум със снимки изкопирани дословно от блога заедно с публикациите от постовете и на всичкото отгоре да пише АВТОРСКО ! Чувствам се зле . Чувствам се обидена .Не мога да бъда поласкана от подобни действия ...
https://www.facebook.com/DnevniktNaMalkataIzsledovatelkaSGolamataLupa

Всеки има някой който му липсва ... Липса, която не може да бъде запълнена от нищо и никой. Трудно е , когато искаш да продължиш , а толкова много неща те дърпат назад, точно както котвите задържат кораба на една място . Но понякога единственото нещо ,което можем да направим... единственото нещо , което се изисква от нас е да съберем парченцата от разбитите ни сърце , мечти ,очаквания , усмивки .... дори да съберем сълзите и да продължим напред с гордо вдигната глава и да посрещнем живота с отворени очи и сърце .