Така ми тежат тези самотни изпълнени само с тишина нощи . А преди обичах да бъда сама , да се отнасям в мислите си , да чета книга или просто да слушам музика . Но сега тази самота ми тежи . Странно е чувството да се чувстваш самотен , дори когато не си сам .
Имам какво да кажа , но не мога да говоря . Сякаш някой ми е скрил думите , най-цинично ги е откраднал ….Измислям милион и една причини да се чувствам добре и въпреки това не се получава.
Чувствам се сама . Изоставена . Почти забравена .
Няма коментари:
Публикуване на коментар