4 септември 2012 г.

Почти забравена ...


Така ми тежат тези самотни изпълнени само с тишина нощи . А преди обичах да бъда сама  , да се отнасям в мислите си , да чета книга или просто да слушам музика . Но сега тази самота ми тежи  . Странно е чувството да се чувстваш самотен , дори когато не си сам .
 Имам какво да кажа , но не мога да говоря . Сякаш някой ми е скрил думите , най-цинично ги е откраднал ….Измислям милион и една причини да се чувствам добре  и въпреки това не се получава.
Чувствам се сама . Изоставена . Почти забравена .

Няма коментари:

Публикуване на коментар