3 октомври 2011 г.

Вече преминах на друга честота ...
До сега беше " искам някой да е влюбен в мен , искам някой да ме обича"
Вече е : " искам да се влюбя в някой , искам да обичам някой"
Искам да има за кого да си мисля преди да заспя . Да има за кой да си помисля веднага щом отворя очите си сутрин. Да има за кой да драсна един ред , ейй така в блога си.
Напоследък съм леко отчаяна от себе си , и нещата които пиша в тук. Добре , че приятелите ми не четат блога. Повечето дори не знаят, че съществува този блог, а останалите "уж добрите" някак не ги вълнува , че си губя времето да пиша врели-некипели тук. И може би са прави. Хората пишат когато имат какво да кажат ,моята муза я няма... Не искам да се превърна в поредната мухла ,която не стига , че има блог , ами и няма какво интересно нещо да напише в него ...
Затова , докато в живота ми не започнат да се случват някакви интересни неща , които си заслужават да бъдат написани тук , няма да ви занимавам ежедневието със себе си . А и книга ме чака.. постоянното ми раздвояване между , книгата и блога вече си каза думата. За сега избирам книгата , блога ще чака....
До скоро, малка изследователке ...