Емоциите ми се менят толкова драстично всеки ден , че както се казва не мога да си хвана спатиите.
В един момент се чувствам на върха на щастието , и се усмихвам дори без причина , и изведнъж съм вцепенена , само на секунди от пълното разрушение .
Именно за това нямам човек до себе си . Аз съм ту дива , вечно усмихната с дяволито пламъче в очите си , ту привидно спокойна , а всъщност разрушена. И все още не се е родил човек , на тази земя , който да може да усети какво е времето вътре в мен.
Може би някои жени не могат да бъдат опитомени..Те имат нужда да препускат свободни, докато не намерят някой толкова див за да препускат с него..

Изгубени възможности , изгубени предизвикателства , чувства които не можем да върнем … Това е част от живота. Но в главите ни има малка стаичка , в която пазим всички тези спомени. Стаичка, която прилича на библиотека . И за да разберем как работи нашето сърце трябва да продължаваме да добавяме нови книги в библиотеката си. Трябва да подновяваме старите, да проветряваме помещението , и да сменим водата във вазите с цветя . С няколко думи… винаги ще живеем в личните си библиотеки, и трябва да се грижим за комфорта си в тях …