Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

Кола с лед и лимон и истории за духове...

Когато бях малка и от училище ни водеха на по зелени училища и лагери , всяка вечер със съучениците ми се събирахме в една стая и си разказвахме страшни истории за духове , дама пика и всякакви подобни .
Всички дружно се завивахме под едно одеяло , и започвахме да се надпреварваме кой ще разкаже най-страшната история . Разбира се , всичко приключваше в момента ,в който някой се изплашеше толкова , че започваше да крещи и учителките ни навлизаха с боен вик и походка за да ни се скарат защо все още не сме по леглата .
В момента се намирам в малко различна но въпреки това сходна ситуация .
Обикновено , когато съм сама в къщи гледам да занимавам съзнанието си със всякакви други неща , освен свръхестествени... Но разбира се интереса ми в тази насока и любопитството ми ме отведоха пред телевизора . Позволявам си да чета и гледам неща на тази тема денем , или в случаите, когато не съм сама . Но сега гледам документален филм , за истински случаи с призраци по Дискавъри . И разбира се както винаги се изплаших ....
Тази вечер на съня ми , освен жегата , ще пречи и това предаване , което така настървено настоявам да изгледам... И дори не мога да завия главата си под одеяло на страшните моменти , защото освен от страх има възможност да умра и от жега ...
Довиждане от мен. Ще се видим по светло ....

Сърцето понякога не разбира .

Сякаш сърцето и тялото ми не разбират , че днес е един от онези дни , в които няма да те видят . Те толкова свикнаха да заспиват в прегръдките ти , и да се будят в тях ...

Как да обясня на сърцето си , че се наложи да изчака до утре ....То е като малко дете, което е изгубило любимото си плюшено мече . Върви му обясни , че рано или късно ще го намери ...

...и просто, защото обичам да се будя в ръцете му ще напиша този пост .

 Просто защото напоследък няма нищо по-истинско нещо в живота ми от целувките и усмивката му . Просто , защото той е този , който предизвиква най-истинския ми смях .
Просто защото обожавам онези малки целувчици по врата ми  ,които ми дава докато спя обърната с гръб към него . Обожавам и онези ,които аз му давам в просъницата си като отговор .
Обожавам, и когато става пръв за да направи кафе , докато аз все още се излежавам , а после се връща в леглото и се гушкаме докато кафетата изстинат .
Обичам да пия студено кафе , особено когато знам кой е виновника да не го изпия топло .
Обичам след като сме прекарали цяла вечер заедно , да ме закара до дома ми и след по-малко от час да му се обадя просто за да го чуя , и отново да има какво да си кажем.
Обичам и идеята ми , че ние никога няма да се превърнем в "онези" двойки , които се чуват само за да си кажат нещо наистина важно , или за да се разберат за нещо.
Обичам дори ,когато ми липсва ... по всяко време . Постоянно .
Обичам и факта че това продължава вече цели 7 месеца .

м.е.л.а.н.х.о.л.и.я.

Нещо ми е меланхолично . Днес саундтрак ми е http://www.youtube.com/watch?v=32udqal_lyQ ....
Отново от онези периоди ,  в които се съмнявам във всичко и всеки , и най-лошото е , че най-много се съмнявам в себе си .
Мълчи ми се , и ми се пуши .. нищо повече . Мисля си за бягство . Както винаги ,когато се намирам пред проблем . Само че този път проблема съм си самата аз. Не мога да избягам от себе си , където и да ида . И това също е проблем . Идва ми да слагам точка след всяка дума.
Просто.защото.искам.да.започна.на.чисто. Без.удивителни.без.въпросителни.
Започвам да се съмнявам че съм създадена за тази планета . Не се чувствам на мястото си тук . Никак на мястото си. Точка.
Вече рядко си спомням моментите ,в които съм се смяла от сърце , с пълно гърло ... и то само защото моментите ,в които плача напоследък взеха връх . И когато ме питат защо съм тъжна , категоричен отговор нямам. Чувствам се прекалено крехка за този свят . Прекалено . Не мога да понеса всичкото лицемерие , лъжа ,злоба . Просто не мога .