Прекалено дългото чакане в чакалнята , води до изпускане на влака ....

Тази година малко се разминах с морето , някъде по пътя. Не знам хубаво ли е лошо ли , но определено не се чувствам задоволена от лятото което изкарах . А преди малко попаднах на страхотна оферта за почивка в Слънчев Бряг и си спомних , как се чувствах,когато бях там ... Няма такова място , живота , купона , младостта просто кипят от всякъде на това място. А за почивка и сън там не трябва и дума да става. Обичам това място въпреки, че ми носи колкото хубави толкова и лоши спомени.Именно там се запознах с НЕГО. Именно там никога повече не исках да стъпна , поне до сега , или по-скоро до преди няколко седмици. Обзела ме е носталгия към Sunny beach. Колкото и лудо да звучи от моя страна , искам да ида там отново, защото чувствам , че може би ще срещна някого там (под някого имам предвид, някой специален) Хах, всичко това е лудост. Всички тези усещания ... Но интуицията ми , никога не ме е лъгала , сърцето ми никога не ме е лъгало . Мисля че моят Special guy ще е там някъде , и когато отида ще се срещнем . Аз съм откачалка ... Вече изказах пристрастията си към чужденците , изказах и непоносимостта си към българските мъже . Има само един българин ,който познавам и смятам , че си струва ,но пък с него нещата не ни се получиха...или поне не още. Но колко глупаво от моя страна да смятам , че ако ида отново в Слънчев Бряг този път ще срещна истинската любов . Защо по дяволите искам да си го причиня отново . Не ми ли беше достатъчно... Две връзки от разстояние едната с момче от друг град ,когато бях на 16 години (смея да кажа , че той беше първата ми любов ) Естествено края е ясен , всичко се развали след 6 месечни разговори по телефона и срещи веднъж в седмицата , но беше истинска любов . И болеше . Болеше много след раздялата.
Втората както не веднъж съм споменавала беше връзка Швеция-България . Сценария е ясен . Запознаване в дискотека в Слънчев Бряг . Около 20 часа прекарани заедно , изпълнени с много емоции. И тъй като ,когато разменяхме коардинатите си и двамата бяхме леко замаяни от количеството алкохол , аз бях изпуснала една буква , а той беше забравил една. Заминах си от там , оставяйки го назад . Въпреки че знаех и усещах ,колко истинско е било всичко бях решила да остане един красив спомен . Общата ни снимка стоеше на дисплея на телефона дълго време след това. Тогава се случи , 2 месеца след срещата ни , моя приятелка го открива. Тя през цялото време го беше търсила във Фейсбук, и най-сетне търсенето и дало резултат.
И всичко започна отново. Дълги с часове разговори по телефона ,безброй смс-и ( за които вече съм споменавал , че записвах на тетрадка , защото паметта на телефона ми не можеше да ги побере. ) Съобщения, видео разговори и всичко прилежащо за една връзка от разстояние. След по-малко от два месеца контактуване благодарение на модерните технологии, той отново дойде в България , но този път специално заради мен. 10 дни прекарани заедно , 10 щастливи дни (най-щастливите ми дни в живота ) .След като си замина последва и пръстена изпратен чрез куриерска фирма , казах заветното "ДА" чрез скайп...За жалост не можах да го повторя , но този път пред всичките ни близки и приятели. А исках да го изкрещя на целия свят .... Това ,което той ми даде, никой друг не може да ми даде . Безумно щастие . Луда необуздана , всеотдайна любов ... И както винаги всичко завърши с много сълзи .Само , че силата на болката и тъгата този път не можеха да стъпят на малкото пръстче на всички гадости ,които са ми се случили взети заедно . Беше разрушително,опустоши ме . Всичко,което остана след края беше едно голямо НИЩО. Празна опаковка , празен поглед и очи пресушени от сълзи , и едно липсващо сърце.... За радост на всички се събрах , и отново съм веселото и усмихнато момиче ,което бях поне донякъде)
И сега се чудя . Какво ми става и защо отново искам да се бутам в устата на лъва , след като знам вече , как завършва тази игра. Да не съм обезумяла , че искам да си го причиня отново? Защо искам да ида отново там ? Каква е целта ми? Защо сърцето ми , не спира да копнее за това място? Какво има там ? И защо не спира да ме привлича....? Мда , аз съм луда ... До къде стигнах , да копнея за място ,за което не исках и да чуя ...

И всички тези приказки как след края , когато раната заздравее остават само хубавите спомени са пълни глупости.

Две години , няма рана , няма любов но ето сега режа си краставица за таратор и си мисля,колко луда съм ,и как обичам краставицата да е нарязана на идеални кубчета се сещам за ,човека на който никога не споменавам името, и изведнъж осъзнавам , че кълцам краставицата безпощадно ,че вместо на идеални кубчета стана по-скоро на пюре...Почувствах се като месар в транжорна ...

Някога били ли сте влюбени ?! Ужасно е ,нали? Ставаш толкова уязвим...

Любовта отваря гърдите ти , прави си път към сърцето ти , и така дава шанс , на някой да се настани там и да те разбие. Поставяш стени, въоръжаваш се … само и само да запазиш сърцето си… Тогава се появява онзи някой,който на пръв поглед е като всички останали. Но само той , успява да се внедри в сърцето и в живота ти , без дори да е положил много усилия, без дори ти да си се опитала да опазиш сърцето си. Даваш му парчета от себе си , от сърцето си ,всеки ден,когато един ден осъзнаваш ,че той притежава цялото ти сърце , че притежава теб…изцяло… Принадлежиш му… Тогава един ден осъзнаваш , че живота ти не е само твой вече… Да ,любовта взима жертви… разяжда те от вътре на вън и те оставя да плачеш сама в тъмнината , а думи като „ Нека си останем , само приятели „ Си проправят път към сърцето ти като остри стъкла ,задълбават се все по-дълбоко… И боли, не само във съзнанието ти , не само в въображението ти,не само в сърцето ти , не само в душата ти … Боли те физически… Това е болка , която те разрушава до основи… Мразя любовта…