Цветето е дехидратирано . Тази жега не му действа особено добре . Освен това е и тъжно . Какво ли не би дало да заспи отново онзи зимен сън . В който нямаше болка , тъга и спомени. Спомените. Ах спомените . Някои ни дават сили да продължим напред , а други ни дърпат надолу , в бездната . Все по-дълбоко и дълбоко.
Ако можех да избера дали да живея без чувства или спомени , бих избрала да забравя всичко , което ми се  е случило през последните 21 години (вече почти 22) . Да изтрия целия си досегашен живот и да започна на чисто . На ново място , с нови хора , с нови чувства и емоции . Бих запазила , само малка част от миналото си ,която се изразява само в най-близките ми хора.
Останалото искам просто да се заличи . Да изчезне завинаги . Паметта ми да стане бяло платно , кото ще имам възможността да напиша отново. Една книга със съвсем нови корици , от онези дебелите и луксозни . Книга , която ще мога сама да напиша ...