Тапети на зайци , мишки и лисици .

Често ми се случва да настръхвам , както и да се изчервявам . Само че изчервяването все повече започва да оредява. Може би защото вече съм станала прекалено цинична , светът ме направи такава , животът също. Само добрите момичета се изчервяват , е аз може би вече не спадам в тази графа на "добрите момичета" . Цинизма все повече и повече започва да взима връх в мен . Става все по-голяма част от живота ми.
Иронично , иронията също . Напоследък мога да я нарека най-добрата ми приятелка .
Колкото до настръхването . Все още настръхвам,когато чуя хубава музика , все още настръхвам ,когато той ме целуне по врата или ми прошепне нещо в окото . Само че настръхвам наполовина .
Губя чувствителността си . Вече почти ме е напуснала , а преди ми беше най-добра приятелка . Бяхме неразделни. Сега най-добри приятели са ми иронията и апатията . Иронично .
Детето в мен ,което така ревниво пазех също ме напуска . Някой го уби , хвана го за нежната шия и го удуши безмилостно, цинично . Детето вече не вярва в приказки , вече не вярва във вълшебства . Преди не ми беше нужно да видя нещо ,за да повярвам , че го има . Вярвах в чудеса. А сега вече дори не вярвам в себе си .
Детето си отиде . Не знам дали е завинаги , но поне за сега го няма . Или може би просто се е скрило,намерило е убежище някъде дълбоко в мен и чака циничната буря ,която ме завладяла да отмине за да се покаже пак . Въпроса е това дали е от онези  урагани ,които преминават след няколко дни ,или е нещо като глобалното затопляне , знаеш че е  там и знаеш , че не можеш да направиш нищо по въпроса за да го спреш . Иронично.
Освен това ми липсва есента . Липсва ми миризмата на есен . Липсва ми усещането ,което есенния вятър ми дава , липсва ми начина по който кожата ми настръхва от него . Скоро , може да стана толкова безчувствена , че вятъра да е единственото нещо ,което да ме кара да настръхна .
Когато пиша в блога си се чувствам у дома . Сякаш си имам своя собствена виртуална стая , която понякога някой посещава . Имам си уютна виртуална стая , се сметка на това , моята истинска стая вече не е нищо повече от склад , склад в който е подреден целия ми живот до сега. Спомени от както бях бебе , та чак до сега . Тапетите на зайци , мишки и лисици само напомнят на това , че някога в тази стая живееше дете ,което вярваше в приказки .

И заживели щастливо .

Горещо време , гореща кухня , гореща кръв и ледено студен сок от грозде . Какво повече бих могла да искам от неделя вечер?
След дългото ми и отчаяно търсене на интересна книга , която да задържи вниманието ми за повече от 5 страници , открих приказките на Андерсен . Не ги бях чела може би от както бях на осем или девет години . Хубаво е . Носталгично е.
Малката русалка се превърна в морска пяна , въпреки молбите на сестрите си да пожертва княза в името на своя живот , въпреки че те бяха жертвали косите си за да вземат от злата вещица кама ,която ще убие княза и ще пощади живота на малката русалка . Но тя избра да жертва себе си и живота си . Преди това жертва опашката си и изтърпя жестоки болки с всяка следваща крачка ,която правеше на земята в името на любовта си към княза, в името на това да спечели неговата любов и да получи човешка душа . А той дори не разбра , че всъщност тя го е спасила от дълбоките води на океана , след като кораба му бе разбит от бурята. Княза никога не разбра колко всъщност пожертва русалката в името на любовта си към него .
Може би и в живота понякога става така . "Князовете" ни понякога не разбират колко много жертви правим в името на любовта си към тях .
Лично аз ,когато бях малка не приемах нещо , което има лош край за приказка . За мен приказките винаги трябваше да завършват с "и заживели щастливо" . За жалост, колкото повече растях осъзнавах , че не винаги приказките имат хубав край , не винаги принцесата успява да спечели любовта на принца , не винаги те имат три дневна сватба на която "яли ,пили и се веселили" . Не винаги в живота става така .
Но понякога дори лошия край може да бъда приказен .Понякога лошия край не е толкова лош , колкото всъщност ни се струва .

Щастие ?

Веднъж някой ми каза , че виждал тъга в очите ми . И беше прав. И сега , дори след 4 години все още е прав ! Само че , сега в очите ми освен тъга има и безумно щастие .

Чудя се , сега дали някой би могъл да улови щастието в очите ми? Скептично настроена съм , имам ужасната способност да показвам колко съм тъжна или ядосана  без дори да го искам , просто сякаш ми го пише на челото, и съм като отворена книга . Нито една лоша емоция не може да остане дълго скрита в мен .

Въпросът с щастието обаче е различен . Случва се някои от най-близките ми хора да ме питат дали съм щастлива . Естествено , че съм щастлива вече цели 9 месеца , само че щастието ми искам да си остане само за мен и за човека ,който ми го дава . Не смятам за нужно да го показвам умишлено и да парадирам с него . А и щом то само не е решило да се показва и да се изписва, значи така е по-добре . Обичам си щастието , обичам си и човека ,който ми го дава и не смятам , че съм длъжна да доказвам на някой каквото и да е било относно него . Имам си го , и си е мое .

 Освен това винаги съм смятала , че прекаленото претендиране за щастие и любов не е нищо повече от просто  избиване на комплекси и надежда за такова . Затова shut up, bitch! Щастлива съм, и ти само  може да се надяваш да изпиташ това ,което изпитвам аз .Когато го изпиташ наистина , може би ще разбереш защо не парадирам с това как се чувствам  . Пожелавам ти го . 

Онази , другата.

Подреждам си гардероба .Паралелно с него си подреждам и главата . Хвърлям някои ненужни неща , които със сигурност никога повече няма да облека .Други които не нося вече ,но сърце не ми дава да изхвърля ги прибирам прилежно в шкафа с всички неща , които не използвам, но и не хвърлям . С ненужните дрехи сякаш изхвърлих старото ми аз .
Онази лудата , обичаща купоните до зори , онази която можеше да не спи по цели нощи и обожаваше да се забавлява по нощните заведения . Онзи която не веднъж е ходила на партита с непознати , онази която обожаваше водка със сок от вишни ( е това още го обичам ) , онази която се наслаждаваше на прекалено силната музика ( това го обичам още ,само след втория джин) .Онази ,която всяка седмица беше на различно парти из града , онази която всяка събота и  неделя главата я болеше от махмурлук . Онази , която знаеше, че е прекалено млада и изключително много злоупотребяваше с този факт . Онази ,която въпреки , че не обичаше вниманието върху себе си , го получаваше дори неволно.
Сега аз, новата , тази която предпочита да остане в къщи с хубава книга и музика , или да отиде на някое тихо заведение с любимия си човек и да се полюбува на компанията му , си мисля че това е всичко което съм искала някога . Онази дивата беше самотна ,независимо че почти никога не й се отдаваше да бъде сама. Сега се наслаждавам на времето когато съм сама , но дори когато няма никой до мен не съм самотна .
Преди няколко дни направих някои ненужни равносметки и стигнах до заключението , че може би съм станала скучна . Излъгах себе си . Никога не съм била скучна , няма и да бъда. Напоследък умението ми да забавлявам себе си взима връх предвид , че почти цялото си време прекарвам сама . Това е най-важното . Не е важно колко хора има около мен , които притежават велико чувство за хумор , когато го намирам за пошло и повърхностно . Винаги съм имала малко по-странно чувство за хумор , което  малко хора могат да разберат .
Гледам всички дрехи натрупани на леглото ми подредени в купчинки - тези които обличам почти всеки ден , тези които няма да облека скоро но въпреки това имат място в гардероба , тези които никога няма да облека, но и няма да изхвърля , тези които пазя за всеки случай , че онази лудата отново се върне ... И да се върне , никога повече няма да е самотна по партитата с десетки души , никога повече няма да танцува с непълно непознати , никога повече няма да се смее на скучните шеги на някои само от добро възпитание , никога повече няма да седи в ъгъла на стаята опитвайки се да създаде емоционална връзка с домашния любимец на домакина ,когато партито и доскучее . Никога повече няма да се заблуждава , че е щастлива в компанията на десетки непознати , когато и е нужен само един човек за да се чувства прекрасно .