1:41 градът е заспал , баща ми също , сигурно и съседите ми спят, а мен сън не ме хваща. Затварям си очите , и си повтарям на ум " Светът е по-хубав със затворени очи" , но нещо не мога да си повярвам . Пуша нервно цигара и поскърцването на стола ми , което преди ми действаше успокояващо ми опъва нервите още повече....
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е за теб . ;)
