Времето днес ме провокира за тежки мисли и размисли.
Удивително е как имаш толкова много приятели, почти никога не оставаш сам , а в същото време си толкова самотен ... Усмихваш се по навик , смееш се по навик, правиш се на щастлив по навик... само защото не искаш околните да разберат каква развалина си. И уж всички тези твои приятели , те разбират и обичат ,но те е срам да си признаеш , че не си добре , само защото ще те вземат за депресирано мекотело , каквото май всъщност си.
Започнах да водя този блог , за да разкажа тъжната история на разбитото ми сърце . По-късно осъзнах , че няма смисъл , с това не бих променила нещата , нито пък би ме накарало да се чувствам по-добре.  А аз май съм по-добре , предполагам. Не знам дали е заради времето , не знам дали е защото мразя това време от годината (навява лоши спомени) , не знам причината . Само знам , че не съм добре.
Погледа ми е празен . Усмивката ми е изкуствена . Не плача външно , но вътре в мен вали дъжд, и то пороен.
Ето сега гледам през прозореца и виждам , че слънцето се опитва да се покаже измежду всички облаци , и си мисля , че то винаги изгрява. Каквото и да става , новия ден винаги настъпва. Каквото и да се случи на човек , той винаги продължава, защото така е устроен , така казват...
ДА,  продължих . ДА, беше трудно. Но се изправих , продължих напред въпреки всичко . Жалкото е, че не знам  , къде отивам . Нито пък знам коя съм вече, и в какво се превърнах . В мен няма емоции. Няма тръпка . Няма любов. Всичко е празно. Както обичам да казвам " Празна изоставена къща" Това съм аз. И очевидно никой не е достатъчно смел за да се престраши да влезне в нея и да я ремонтира. Може би така е най-добре. Може би след следващото земетресения къщата , ще се срути нацяло и вече никой няма дори да помни , че в онзи двор , до онова старо дърво , някога е имало малка спретната къщурка , от която преди се чуваше смях,глъч, хубава музика... Сега е празна , тъмна и самотна . Къща обитавана от призраци , които никога няма да си отидат. Това съм аз -призрачната къща до голямото дърво...