The day that never comes ...

Времето навън ме кара да не искам да ставам от леглото. Мечтая си за един спокоен ден, тотално отдалечен от служебните ангажименти, ден в който най-големия ми проблем да бъде какво ще правя ако нямам интернет и не мога да си сваля филм, или пък не мога да си намеря нищо интересно за четене. Ден, в който да се събудя, да стана от леглото само за да си направя кафе, и отново да се върна в него. Ден, в който да не ми се налага да говоря, или пък да мисля за нещо сериозно. Да вали тихо, и да чувам ситните капчици падащи по козирката на прозореца. Ден, за самата мен.
Ден,който едва ли ще дойде скоро, на нямам търпение да дочакам.

Material Girl

След дългата творческа почивка, която си дадох, най-накрая ми дойде вдъхновението да пиша отново.
За изминлата година, в която се бях изгубила от полезрението ви, животът ми се промени изцяло, но днес няма да ви занимавам с това.
Ще говоря за любовта и отношенията между хората, или за отношенията между хората, където няма любов, а просто интереси.
Не много скоро се запознах с момиче, което след втория проведен разговор с мен ми обясняваше как когато била на 14 години си мечтаела да си намери богато гадже с кола, и задължително апартамент.
Разказваше ми за брат си, който живее на квартира в София, и го оплакваше,че не може да си хване святсна приятелка, защото няма собствен апартамент и кола.
В ролята на емигранти от друга страна, израстнали в бедно семейство( или поне така твърди), и двамата явно са отглеждани с идеята, че парите са най-важното нещо в този живот и едва ли не без тях не биха могли да живеят щастливо.
Макар че израстването й в бедно семейство е доста съмнително, и звучащо неправдоподно,но това е отделна тема.
Жалко е, и съм тъжна.
Тъжна съм, защото мозъците на тези двама млади хора са обременени от идеята да търсят само материалното в този живот.
Замислям се и за себе си, когато бях на 14, та тогава единствено нещо за което си мечтаех бе да намеря голямата си любов, и да бъда щастлива. И до ден днешен мечтата ми е това, да бъда щастлива (любовта смятам,че я открих).
Тъжно е, защото това така да го нарека "материално момиче", е с едно наистина добро момче, момче което ще я обича, и ще бъде до нея дори да и да живеят на пода в някое мазе. ( или поне така смятам)
Аз съм на 24 години, и съм преживяла доста лоши неща в живота си, видяла съм и хубавата и лошата страна на монетата. Имала съм много, и съм нямала нищо, и на всички тези "материални момичета" мога само да кажа ПАРИТЕ, АПАРТАМЕНТИТЕ, КОЛИТЕ и всичко материлно не са нищо, не са нищо ако очакваш тези неща да ти бъдат осигурени от друг, не са и нищо ако ги имаш, а няма с кого да ги споделиш.