Всъщност има два изхода от това състояние:
-Да споделиш прекрасното чувство и да се успокоиш..
-Или да чакаш в бели нощи с отворени за него очи , той да признае първи..
Е...при мен ситуацията беше друга, нито ми се наложи аз да призная , нито съм чакала бели нощи .. всичко се случи за една вечер...!
Беше 29.05.2009г.. последната луда вечер на Слънчев Бряг. Със съучениците ми бяхме там по случай завършването на средното ни образование, и както повечето абитуриенти и ние решихме да не оставаме по-назад и тръгнахме към морето веднага след бала ни..
След като прекарахме последния си ден от почивката на плажа , вечерта се озовахме в един бар на плажа...
Стоях си кротко на масата ,когато го видях... беше седнал на бара .. с червена тениска , изтъркани дънки , още по изтъркани кецове и небрежно рошава коса..нещо в мен се обърна , стоях и го зяпах без дори да озъзнавам..интересът очевидно беше взаимен..
Когато разбра ,че колкото и да ме гледа , няма да се притесня и да отместя поглед от него, той отмести своя и започна да говори нещо с приятелите си . Разбира се, знаех че говори за мен, всичките му дружки хвърлиха по един поглед към масата на която бяхме сендали"уж случайно" , по-няколко пъти..
Исках да говоря с това момче , да разбера кой е, от къде е , с какво се занимава.. знаех, че не беше българин ,личеше му от километри.. а и възможността да срещнеш чужденец в Слънчев Бряг е 1000 пъти по-голяма от тази да срещнеш българин.. все пак Там е алкохолната столица на Балканите , всички Европейски чеда , идват за да се напиват и друсат до припадък , но той беше различен... виждах го, усещах го..
Докато приятелите му се наливаха с какви ли не коктейли, шотове и т. н. , той се лигавеше над една бутилка бира.
Докато се усетя , вглъбена в интереса си в това момче не бях осъзнала че всичките му приятели , вече си бяха хванали по една моя приятелка и танцуваха разгорещено на дансинга..
Осъзнах , че и той ме гледа . Бях прекалено задълбочена в това да разглеждам идеалните черти по лицето му, да ги изучавам макар и от разстояние, макар и на фона на премигващите светлини, димът който се изпускаше от време на време също изобщо не помагаше на моето изследване.. имаше почти перфектен овал на лицето,като изключим силно изразените скули всичко беше просто съвършено. Устните му, носът, формата на очите , веждите, косата…
Бях съсредоточила поглед върху широките му рамена ,когато забелязах че мускулите на ръката му се стегнаха , отместих поглед – даваше ми наздраве, и ме гледаше право в очите. По устните му разчетох приветлива , но сдържана усмивка... Грабнах коктейла си толкова бързо и непохватно с цел да не загубя погледа му от себе си , че за малко да го разлея. Той отново се усмихна,когато забеляза очевидната червенина по бузите ми. Тя винаги се появява в най-неподходящия момент. Усмихнах му се и смутено отместих поглед, към вече общата ни компания.Всъщност моите приятелки, и неговите приятели си бяха допаднали всеки един от неговите беше , хванал една от моите в силна прегръдка и танцуваха . Пет момчета на пет момичета… В един момент осъзнах че всъщност аз и той бяхме сами- аз на масата , а той на бара.. всички се забавляваха вече по двойки.
Изпитах нужда да изляза на терасата за глътка свеж въздух , тъй като този газ, който се изпускаше незнайно от къде на всеки 5 минути , вече не ми понасяше, но се спрях точно преди да се изправя от стола…ами ако като се върна него го няма , ако си тръгне без дори да разбера името му? Поех дълбоко въздух, в най-неподходящия момент-точно когато поредната доза газ се изпускаше и задими цялото помещение…естествено се задавих... Разбрах че не мога да отлагам повече и почти се затичах към вратата която водеше към терасата.
Докато вдишах и издишах съсредоточено усетих ръка на рамото си…
“Are you, ok?”- Кадифения му глас направо ме вцепени
Знаех че е той, и ръката му все още беше на рамото ми..погледнах го плахо.. очевидно чакаше отговор- а аз стоях и го гледах безмълвно, та дори името си не можех да кажа в този момент. Поех дълбоко въздух :
„Yes , I’m fine’’
‘’Good’’-отговори с облекчение в гласа си той.
Стоях и го зяпах сякаш бях някое бездомно куче, молещо за милостиня… той също ме гледаше с очевидно недоумение. Наклони главата си като не изместваше поглед от мен… сякаш ме изучаваше , както аз него до преди малко. Неговия метод беше доста по-добър , разстоянието помежду ни беше доста скъсено , осветлението много по-добро, а и ме беше хванал с двете си ръце за рамената сякаш щях да побегна всеки момент. та къде можех да ида … Изведнъж се отдръпна от мен сякаш го удари ток. ..
