12 март 2012 г.

Не твърдя ,че знам какво е любовта за хората , но смея да твърдя, че знам какво е за мен.

Любов бе, когато за пръв път ме хвана за ръката ,когато бяхме на гребната база и аз си глътнах граматиката от притеснение .
Любов бе ,когато за пръв път ме целуна  , а аз се дръпнах .
Любов бе ,когато на втората ни среща аз изръсих нещо глупаво а той каза „Ще те убия” и ме стисна леко .
Любов бе, и когато аз се усмихнах на тази заплаха от негова страна .
Любов бе , и когато ме заплаши ,че ще ме подпре до кафе машината пред магазина и ще ме остави там цяла вечер ,за да умра от студ . 
Любов бе, и когато аз се изсмях на това, вместо да се нацупя като малка сърдита госпожица и да потропам с краче, само за да придавам важности .
Любов бе, когато за пръв път ми каза , че не може да спре да мисли за мен . 
Любов бе, и когато аз се почувствах неудобно от тези негови думи и деликатно смених темата .
Любов бе, когато получих първия смс от него и изчаках 10 минути преди да му отговоря за да се правя на тежка …нали….
Любов е ,когато се будим един до друг , а той се кефи на странното ми протягане и звуците ,които издавам когато го правя.
Любов е  и, когато аз не се притеснявам да се протягам по моя си начин пред него .
Любов е, и когато заедно си припомним тези неща с усмивка ,макар че са минали едва 4 месеца от както сме заедно.