20 април 2015 г.

За първи път от 3 години и половина, не се чувствам никак на мястото си. Преди не повече от 5 минути ме осени идеята да замина за САЩ. Защо точно САЩ, ще се запита някой? Ами защото, когато бях малка, и родителите ми се караха за нещо, винаги ги плашех с това, че ще замина за Америка и няма да ми се обаждам даже! Освен това имах въображаемо гадже, което се казваше Иван, той живееше в Америка, и ми се обаждаше всеки ден по червения телефон играчка, който някой ми беше подарил.
Сега имам истинско гадже, истински телефон и вече съм достатъчно голяма за да тръгна на някъде без да трябва да искам разрешение от никой. Но ето ме! Стоя си! На едно място! Без да съм помръднала!
Но аз съм цвете, цветята могат да бъдат пресадени на различно място, от това на което са пораснали! Друг е проблема вече за дърветата, но те да му мислят....