Толкова ли е сложно да се изправиш и да продължиш напред независимо от всичко,което животът ти поднесе…та нали някой е казал ,че „Нещата които не ни убиват ни правят по-силни”
Е… моят отговор е сложно е , трудно е ,гадно е , но искаш ли го наистина,имаш ли поне капка желание за живот, всичко е възможно … така поне на края ще знаеш ,че е имало смисъл от живота ти,че си оставил поне някаква бегла следа от себе си на тази земя, че си направил поне един човек щастлив, че си накарал поне веднъж някой да се усмихне.. колкото и клиширано да звучи..ДА така мисля , сигурна съм в тези мои думи и заставам твърдо зад тях…
И това го казвам аз /хаха дори не мога да повярвам/
Аз която съм драма кралицата ,извинявайте…превръщам в драма дори най-малката подробност от живота ми..като се започне от това колко съм жалка и кекава, и как Вчера се залях с горещо кафе, та се стигне до тава ,че поради сегашното физическо състояние ми е почти непреодолимо трудно, дори ръцете си да измия без да седна ……. И именно поради този факт , заради тази 25 дневна гипсова драма в живота ми разбирам някои неща…. Спъваш се падаш , понякога има човек който да те изправи на крака и да ти помогне, друг път трябва сам да го направиш ,но и в двата случая трябва да го има в теб желанието да продължиш напред…. Е к’во , на 20 години съм и имам повече травми по крака ми ,от да кажем офицер от Втората Световна война , или някой кикбоксьор , или футболист … На 20 години съм , и да… именно това му е хубавото ,именно този факт…. млада съм , енергична със желание за живот ,какво би ме спряло да оцелея , да продължа напред.. Тези дни ,които прекарах напоследък в абсолютна социална изолация ме накараха да осъзная , че досега колкото и пъти съм се чувствала изгубена ,сама , в задънена улица винаги е имало причина за това , дали ще бъде намесен мъж или не, е било ясно, имало е причина за драмите в живота ми … /или поне така съм си мислила/…
Наскоро си спомних думите на моята учителка по руски „Цвети ти не можеш да живееш без драма в живота си. ‘’ и разбирам колко е била права …. Беше дошъл момента в който бях спокойна …да кажем…. нямаше нищо за което да драматизирам и в един момент осъзнах ,как толкова съм свикнала с това да има за какво да страдам , че когато дойде момента ,в който да се чувствам спокойна и уравновесена аз просто не можех ,незнаех как …. И ме беше страх…. много ме беше страх….затова започнах да се връщам назад в миналото, да ровя в старите вече зараснали рани , да ги поръсвам със сол за да ме заболят отново, за да започнат да ме изгарят отново , и болката се върна …даже още по-силна и разбиваща от преди…. и всичко това мазохистично нещо ,беше само за да докажа на себе си, че все още мога да изпитвам ,чувства емоции , пък били те и отрицателни ……..
Някои от вас ще кажат , че имам нужда от специализирана помощ, но повярвайте ми няма лекар на тази земя който да ме излекува…. Та моята най-тежка болест съм си именно аз самата, вътрешното ми аз ,което именно аз сама разруших , аз разбих себе си на парчета..никой не ми е виновен , самичка се сринах … аз самата карах себе си да страдам… и за какво … не мога да отговоря…
Това което е важно сега, сама сринах себе си , но и сама се изправих и този път без никаква помощ…. Продължих да танцувам танца на живота ,и този път без да ме е страх ,че танцувам сама / I keep dancing on my own/, без да чувствам вина за нещата които са се случили , защото осъзнах нещо…всичкото това време на самонаказание ,самосъжаление, душевно измъчване и погубване …разрушаване на собственото ми аз… на вътрешния ми свят на вътрешния ми мир…е било поради факта, че изпитвах вина огромна вина,заради това че хората които съм обичала винаги ме напускат , и наказвах себе си за постъпките на другите….мислейки си че вината е в мен…
Не мразя хората които са ме карали да плача , обичам ги …без тях нямаше да съм това което съм сега, без тях нямаше да съм толкова силна сега ….
Обичам безкрайно много хората които са били до мен,въпреки че с цел да накажа себе си ги отблъсквах понякога ….обичам ги защото не веднъж са забравяли собствения си вътрешен мир , за да помогнат на мен …да ме накарат да се усмихна , приятелите , истинските приятели ,които бяха до мен през всичкото това време , приятелите на които съм звъняла в три през нощта и са пренебрегвали съня си заради мен.. всички тези които се опитваха да ме изправят на крака и въпреки желанието им не успяха, благодаря ви за всичко! Благодаря и на новите приятели ,които колкото и да са нови в някакъв момент са ми помогнали …дали са ми насока, повод да се усмихна ..но истината е ,че ако сам човек не желае да си помогне никой не може да го стори … аз пожелах да изправя и го направих напълно сама…сринах се сама, и сама се изправих………..
Благодаря!!!
