Дълго време не съм се появявала на хоризонта на блога. Муза имах, но винаги ме хващаше неподготвена, или на път за работа, или на път за някъде другаде. Сериозно започвам да обмислям идеята за една добра инвестиция в диктофон, на който ще мога да записвам всички глупости, които изплуват в главата ми. Както и да е. Ще карам по същество.
Истината за почти двумесечното ми отсъствие от блога не е в липсата на муза, или в нямането на какво да ви кажа, а именно във факта че имах прекалено много за казване. Неща, които нямах сили да кажа на никой, дори на най-близките ми. Исках да ги напиша някъде, да ги излея и веднъж завинаги да приключа с тях, да се справя с тях. Затова реших да ги напиша на лист, за да мога да евентуално да видя как наистина изчезват завинаги, а не само с натискането на бутона delete. Така и направих. През всичкото това време в което не съм публикувала нищо тук, пишех всеки ден, изписах три химикала и всички отрицателни емоции. А после ги изгорих. Така се справям с демоните си, горя ги. През това време осъзнах, че истинско приятелство няма. Сега някой ще каже "тая откри топлата вода". Ами да открих я, след като толкова време ме поливаха със студена, време беше да открия топлата. Сега съм по-щастлива от всякога. Защото не очаквам нищо от никой, и по дяволите надявам се никой да не очаква нищо от мен, защото така или иначе вече дадох достатъчно, а не получих нищо.
И щом е нова година е време за равносметки, нали? Тази година равносметката ми е една. Имам всичко, което искам да имам. Ръката ми е държана точно от човека, който искам. Той също така държи и сърцето ми. Единственото, което искам за следващите 360 дни е именно това, което имам сега с Него. Нито повече, нито по-малко.Все така да ме държи за ръка, и да ми напомня колко прекрасен може да бъде света, защото понякога се случва да забравям. Пожелавам ви прекрасна година. Обичайте.
