Ако любовта идваше с инструкции за употреба....

От няколко дни ми се върти една мисъл в главата "Ако любовта идваше с инструкции за употреба" ....
Мисля , мисля и пак не мога да измисля . Ако когато се влюбим ни пада от някъде малка книжка с указания , какво ли би писало в нея ...
1. Никога не признавай чувствата си първи , изчакай другия да го направи.
2.Когато те поканят на кафе , не приемай от първия път, защото така е по-готино, разбираш ли ? - Трябва да се правиш на тежък.
3. Правилото е старо и ясно - След първата среща изчакай три дни преди да се обадиш , за следваща.
4.Ако срещата е минала много добре, ти е разрешен само един смс , след нея.... от сорта на "Благодаря , за приятната вечер" Нито дума повече , или по-малко .
5.Не показвай на човека до теб , че имаш нужда от него , това ще се разтълкува все едно си мекотело без собствен живот ,и той е единственото нещо , около което се върти света ти. Никой не обича лепките.
6.И другата крайност не е за препоръчване ... Не трябва да си прекалено независими , това ще накара човека до теб , да се смята за ненужен , и ще бъде удар върху мъжкото му достойнство.
7.В никакъв случай не изказвай мнение , по каквито и да е важни , общочовешки или политически въпроси.Това са неща , от които само мъжете разбират.
8.Изчакай той да звънне пръв. Обратното на това ,ще му покаже , че го харесваш ... Кой иска да знае , че е харесван?!
9.Премервай всяко свое изречение ,не използвай прекалено сложни думи , защото ако си прекалено умна , това ще го уплаши .
10.И накрая, но не и на последно място . Винаги ,винаги , се съгласявай с него ! Независимо от въпроса, мъжът винаги е прав. Винаги.
Написаното по-горе го синтезирах от един разговор между две момичета, на който станах свидетел случайно.
Сега вече от мен. В любовта няма правила . В срещите също. Ако всеки играе роля или разни игрички ще стане голямо мазало. Най-доброто правило в любовта(според мен) е: БЪДИ СЕБЕ СИ ! Ако някой не може да те оцени , затова че си открит и истински човек , той губи. Сърцето е указанието и пътеводителя в любовта , не някакви си плоски , малоумни правила....

Дано утре се събудя с усмивка ...

Мислиш си,че не ти пука за нещо или някой ,докато една сутрин не се събуждаш след ужасен кошмар...стиснал си юргана си силно , сякаш се държиш за него за упора. Малка капчица пот се стича по челото ти , пулса ти е над нормалния , а дишането учестено  , много учестено....

Отпускаш юргана от здравата си хватка , но нещо в теб е изключително тревожно... не трябва човек , да започва деня си по такъв начин...

Денят е минал ,  и отново идва време за лягане . Уви ужасното чувство от лошия сън , все още не е напуснало съзнанието ти. Дано утре се събудя с усмивка ...

Днес ще пиша по вечната тема , за мъжете и жените , и за това жените какви параноички сме понякога.
Ето например В. Красива , интелигентна , много много параноична . Запознава се с мъж в някакво кафе , разменят си телефоните , след около седмица си уреждат среща и всичко между тях тръгва уж по вода. В. не спираше да анализира и разчеква всяка негова дума , от "здрасти-то" до "довиждането" ... Слушах безкрайното и говорене за него и не спирах да се чудя " защо ти е връзка , в която не си спокоен " Въпроси от рода на :
"Защо още не се е обадил ?"
"Защо не ми отговори на смс?"
"Защо още не е на линия в скайп?"
"Какво ли иска от мен ? Дали са му сериозни намеренията "
"Лъже ли ме ?"...  и т.н.
Въпроси ,въпроси и пак въпроси не спираха да се изливат от нейната уста .
Аз съм човек , който обича да анализира , но в този случай нямах какво да добавя по темата . Очевидно В. имаше отчайваща нужда от един съвземащ шамар ... Сега се обръщам към всички..
МОМИЧЕТА, ако един мъж не може да ви накара да се чувствате спокойни , сигурни и да забравите всичките си страхове просто не е за вас. За какво ви е връзка , в която ще сте през цялото време в напрежение, дали той не ви лъже , дали не е с вас  само заради секса и т.н.
Всеки човек си има страхове . При едни е страх от обвързване , при други страх от изневяра , лъжа, предателство ...Никой не иска да е сам, но нужно ли е само и само за да не си сам , да забравиш за собственото си спокойствие ? Не мисля...
Номера е да обичаш, без това да ти пречи да живееш !
Сега края на историята на В.
Очевидно освен , че жените понякога сме параноични , понякога имаме доста силна интуиция . Оказа се , че всички притеснения и паранои не са били безпричинни . Човека бил изпипан лъжец, и освен че успя да завърти главата на В. за една седмица , е успял да направи същото и с още две невинни душички . Оказа се, че когато не е вдигал телефона си не е бил на бизнес срещи , а на любовни . Та-да ... изненада... поредния комплексиран тъпанар (повече няма да го коментирам)
Извода е . Намираш човек , който те кара да се чувстваш спокойна и уравновесена .Слушайте сърцето си (колкото и клиширано да е това) В повечето случаи сърцето не лъже . Всички казват "няма свястни мъже" Напротив има !

Не обичам да съм център на внимание.
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония  ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам  и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...

Понякога се смея на глупостта на хората друг път пък ме хваща жал .
Не знам кое от двете е правилно ... но напоследък зачестява сблъсъка ми със простотията във всичките и възможни нюанси и разцветки. От неблагодарните приятели , които все ти искат някакъв вид услуга и после пак не са доволни , макар че ти си свършил нещата за които са те помолили на 100 %.  , преминаваме през нацупената касиерка в магазина  , която те гледа така сякаш си и изял таратора с китайски клечки, и финишираме с изключително нахалния психо-съсед , който не спира да те дебне и причаква, само и само за да си изпроси едно незаслужено, и измолено с унижение, и срам кафе.
Омръзна ми да тича след мен, и когато и където и да ида , всеки път като се обърна да го виждам наоколо.
На път към магазина днес  го видях да се появява от ъгъла , сякаш съдбата усети че ми беше прекалено спокоен деня и реши да ми вдигне леко нервите изпращайки ми нахалния , мазен и невъзпитан психопат. Ухили се нагло и вървейки към мен не отлепи поглед дори за секунда. Беше прекалено късно да се направя , че не го виждам....
След около 30 сек. разговор , от сорта на "Къде отивам и за какво отивам там " вече ми идваше да му извия малкото недъгаво вратле като на пиле.
Дишай дълбоко -повтарях си ...
Напоследък чувам доста често репликата " Хората обичат да се унижават " ...Е ТОЗИ Е ВОЖДА ИМ ....
Като всяка жена бих се поласкала от внимание и интерес от страна на другия пол , но както винаги съм казвала всичко трябва да е премерено . Всяка една емоция , която се опиташ да натрапиш на човека отсреща , го кара да се отврати от теб ... А на мен ми се натрапва вече повече от месец.
И после иди питай , защо някои жени са станали кучки . Ми как няма да са . Ако всеки ден получаваш подобно отношение от всеки мъж , който срещнеш по улицата , или ти е съсед , или ти е колега ,и ти ще станеш кучка . И аз съм кучка , но само когато ме провокират да бъда такава. А този индивид , не само че вади кучката от мен , по-лошо той вади на яве желанието ми да завра малката му глупава главичка в едно друго място.
И не , не съм коравосърдечна кучка , може би ако знаех , че емоциите показани ми от негова страна са истински щях да бъда доста по-мила с него ... Но факта , че всичко е само за да си задоволи болното мъжко его , ме кара да побеснея, и да искам да се кача два етажа нагоре , да разбия нечия врата, и после нечие парно с нечия глава ...
Но съм възпитана , не обичам агресията, а и аз самата нямам физическата сила да го направя . Може би ще наема някой...

Спомни си...

Спомни си как си давал...
Не , по-скоро забрави.. за пламъка угаснал .
А няма ли и той да изгори.

Спомни си някой хубав филм
и музика добра и стара.
Картина с триизмерен стил,
и не чакай повече награда .

Спомни си спомените чужди,
изживени с твоята сълза.
Спомни си дори мечти изстинали,
несбъднати в твоята съдба.

Спомни си мигове ненужни.
Спомни си как крещял си ти на глас.
И греховете незаслужени,
и билките родени в страст и гняв.

Спомни си битки неспечелени , но
не искай най-последната война.
Поискай малките неща спечелени ,
и спокойствие във вечната игра...

Всички малки момиченца като малки сме вярвали в приказки , и сме фантазирали за принц, който ще ни отведе в своя замък яздейки своя бял кон.Мечтали сме за русалки , еднорози, феи и джуджета. Лежали сме в леглото със затворени очи и сме били убедени , че всичко това е истина. Дядо Коледа и Феята на зъбките бяха толкова близо , че можехме почти да ги усетим.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден  отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.

Вярвам в розовото. Вярвам , че смехът е най-добрия начин да гориш калории . Вярвам в целувките , многото целувки . Вярвам , че трябва да останеш силен ,тогава когато изглежда ,че всичко върви на зле. Вярвам ,че щастливите момичета са най-красиви. Вярвам ,че винаги ще има утре , и вярвам в чудеса.
Одри Хепбърн

След снощното ми осъзнаване се събудих с главоболие и изтръпнала ръка и болки във врата ...
Лудата ми съседка , която по незнайни причини всяка божа сутрин тропа по тръбите на парното ,и от близо два месеца всяка сутрин се будя с подскок от думкането, отново не пропусна да си изпълни репертоара .... бях на крачка да се кача до тях, и да дрънна главата в парното .
Вместо това станах от леглото с най-киселата физиономия , която имам ... избухнала коса , сякаш съм била на война цяла вечер и настроение под най-лошото , което човек може да има рано сутрин . Както винаги си сипах задължителната чаша с горчиво кафе . Не обичам да пия кафето със захар , именно в горчивината му аз намирам сладост . Но за пръв път от както пия кафе си сложих захар ... явно тази сутрин всичко е наобратно. Или може би всичко започна  да си идва на мястото .
Странно е когато човек получи прозрение . Сякаш тавана ти пада на главата и слънцето нахлува в стаята . В моя случай след прозрението повърнах ... Човека който обичах преди две години, този заради когато бях готова на всичко ,всъщност никога не ме е обичал ....
Питате се как разбрах ... ами прочетох си хронологията на съобщенията , онова съобщение с което той сложи край . И БОЖЕ  , това е "най-милото" зарязване , което някой може да получи , а края му е просто убийствен "Well se'ya" Уникален завършек на изключително плоско , плиткоумно съобщение без никакъв адекватен смисъл . И знаете ли олекна ми. Олекна ми , защото най-накрая осъзнах, че не аз съм била виновна за изхода на връзката ни. Ама разбира се , аз го обичах до болка , болеше от липсата му ,и не само емоционална болка , имаше дупка в гърдите ми , когато не беше до мен.. физическа болка . Колко нощи съм плакала докато заспя , само защото ми липсваше... А ТОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ .
Ел каза , "Но НЕ можеш да отречеш , че те харесваше"  ГЛУПОСТИ!!!! Когато харесваш един човек , ти не му казваш "Обичам те повече от всичко" , или " Сърцето ми е твое , ти си моя живот"  само за да си начешеш болното мъжко его и да виждат две влюбени очи гледащи само теб...Когато харесваш един човек , не прелиташ хиляди километри само за едната авантюра ... а той точно това е направил...
А аз глупачката заслепена от любовта си към него , го оправдавах за всичко и за начина, по който сложи край . Заслепена от лъжите , заслепена от любовта .
Олекна ми , защото най-накрая спрях да обвинявам себе си за загубата му. Цели две години , аз мислех и премислях къде съм сгрешила обвинявах за всичко себе си , не можех да продължа напред , а повярвайте ми опитвах се,ИСКАХ .... Но не можах... Е ВЕЧЕ МОГА . С ПОГЛЕД ГЛЕДАЩ САМО НАПРЕД, МОГА ДА ПРОДЪЛЖА БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА СЕ ВЪРНА НАЗАД, БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА ПОГЛЕДНА НАЗАД С НОСТАЛГИЯ...
Другата страна на нещата : Сега се обвинявам , защо ми бяха нужни цели две години да разбера, че всъщност всичко е било игра. Сърцето ми е било играчка в ръцете му...Обвинявам се , че го мислех за единствения човек , който някога ме е обичал , и съм грешала ... както винаги ....
Вярно е , че цялата тази история доказа на мен на каква любов съм способна, но знаете ли ... МАЙНАТА и на любовта ... Майната му и на него.
През живота си никога не съм мразела никой . Първо ,защото никой не е заслужавал да го мразя , и второ защото просто не мога . Ел ми каза "Мрази го , в правото си " Но не мога . И не защото някога съм го обичала , а защото просто съм такъв човек .... Глупачка ....
И осъзнавайки , че всъщност никой не ме е обичал .... сега ми е някак си по-добре...Дори не знам защо това ме кара да се чувствам по-добре. Олекна ми. НАЙ-НАКРАЯ СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ МИ ОЛЕКНА....!

Ух , спокойна съм .
Малката кризичка на личността ми приключи , но отново съм на прага на момент в който нуждата да започна отначало се засилва....
И за пореден път започна разчистването на всякакви френд листи , скайп абонати , телефонни указатели и т.н.
Имах нужда от промяна , и я получих . Сега вече не съм сигурна , дали наистина съм я искала . И промяната ми е вътрешна. Чувствам се силна , и същевременно толкова слаба.
Напоследък мисля доста за любов... И мислих  , мислих  и накрая пак нищо не измислих.
Аз имам ли нужда от любов? Имам ли нужда да виждам две влюбени очи , които гледат към мен?Имам ли нужда от подкрепа  , защита , любов ...
Силен човек съм , доказала съм го и на себе , и на света ... Поне така си мисля .
И се чудя ... имам ли нужда от любов. Та любовта те прави толкова слаб...
Вече толкова съм свикнала да бъда сама , и да съм силна , просто защото нямах друг избор, че мисълта да се покажа слаба пред някой направо ме вцепенява...
Дори мисълта да се покажа слаба пред приятелите ме вцепенява.
Човек трябва да внимава какво си пожелава. Пожелах си да изпитам някаква емоция , каквато и да е , бях се уплашила че сърцето ми е станало прекалено безчувствено ... но сгреших.
Чувствам , че пърхам ,вътрешно , и не... не съм влюбена .. но има чувство в мен , усещане , че някак си нещата започнаха да се нареждат , че предстои нещо хубаво... И не знам от какво е породено това чувство .
Животът ми толкова ме е извратил , че когато се чувствам добре, в еуфория , щастлива даже ... започвам да се паникьосвам , още повече , че не знам щастието ми на какво се дължи ... И дори ме е страх да разбера....

Любов толкова съм различна от преди …

Любов ,мога ли да бъда обичана?

Любов, наистина ли може да съм обичана ?

Любов ,ако някога ме откриеш , ще ме изпиташ ли дали съм достойна ?

Любов, моя някаква , такава мечтана…

Би ли спряла точно тук до мен ?

Любов ,аз съм толкова различна от преди…

Любов ,къде ли чакаш ?

В тъмни задимени стаи , чувам как ми припяваш…

Любов ако някога ме откриеш , моля те да ме изпиташ , аз съм толкова различна от преди…

Така или иначе някой ден ще бъдеш моя , любов…

Любов,  този път не ще ме объркаш..

Готова съм, любов, да ме отведеш с теб ..

Моя любов знам ,че ще ми разкриеш думите, които никога не ми каза …

Днес ще пиша за глупости, но някак  чувството ми за справедливост и нормални човешки отношения не може да замълчи.

Онзи ден отивам да си плащам сметката за телефон като всеки нормален човек, заставам си съвсем културно на опашката и си чакам реда. Когато две дами на привидно средна възраст облечени доста стилно се направиха на хитри, и се прередиха, заставайки пред мен. Аз съвсем културно им казах , че всички чакаме на опашка, и че това не е края и . А те като две свраки , ме нападнаха как може да съм толкова некултурна и невъзпитана...

Така .. 

1. Аз им говорех на "Вие" , а  двете госпожи без да се замислят употребяваха обръщение към мен " Ти " . 

2.Едната ме посочи с пръст! (Извинявайте вие къде сте расли ?! Мен мама и тати от малка ме учиха , че не е възпитано да се сочи с пръст! )

Стоях и гледах вцепенена с отворена уста , как двете "госпожи" наливаха , колко невъзпитана съм била ,че цялото младо поколение било такова ... И чашата на търпението ми кипна  , не съм от типа хора , които се редят на опашки само за да имат с кой да се скарат или да си поговорят , имам си личен живот все пак . Но тези две невъзпитани , изключително груби "дами" ме изкараха извън релси . Имах чувството , че ще започна да бълвам огън и жупел. 

Но разбира се , нали съм човек , който държи на добрия тон ,не казах нищо а само стоях и ги слушах как вече застанали на края на опашката продължаваха да обсъждат "младото поколение"...

И сега ме е яд. Винаги се случва така . След някаква подобна случка , сядам в къщи и се ядосвам на себе си , защо съм си замълчала . 

Първо аз не пререждам хората по опашки ,не защото обичам да вися като сопол (с извинение) , а защото е невъзпитано и лошо. 

Второ тия двете "лейдита" съм сигурна , че имат дъщери и даже може би и внучки , и съм сигурна ,че и те са такива простачки като тях .

Трето ,именно те , като представители на както те се изразиха " тяхното поколение" трябваше да покажат малко уважение и възпитание, за да дават пример  . Но нееееее!

После за какво младо поколение , ще говорим . Та именно ето такива като тях , които не са си възпитавали децата , именно техните деца са от този тип "младо поколение ", което те така настървено обсъждаха и дори обиждаха . Именно техните деца , гледайки от ранна крехка възраст как невъзпитано и грубо се държат родителите им , ще се превърнат в поредната доза простаци на обществото. За какво възпитание говорим изобщо?!