Напоследък съм се отдала стремглаво на мързела си . Вече се усещам как започвам да използвам зарастващите белези по лицето си като оправдание да не излизам никъде . Дори до магазина. Лошото е , че започна да ми харесва да си стоя по цял ден в нас и най-смисленото нещо , което да правя е да чета книги и да пия чай от ягоди . Вече забравих какво значи социален живот. И честно казано не ми липсва. Това дали е знак че остарявам ? Тази година навършвам 22 , а защо се чувствам като на 42 ? Преждевременно остаряла , навлизаща в криза на средната възраст, и единственото , което искам да правя на този етап е , да ходя на работа да се прибирам скапана , след което веднага да заспивам . А в почивните си дни да се излежавам по цял ден , да подреждам апартамента си , и да си готвя някакви вкусни неща . Направо думи нямам . Може да ме наричате Лелче вече , или направо Бабче.
Уединението ми ме накара да осмисля много неща . Като например :
- Не ми е удобно да имам дълъг маникюр , защото ми е трудно да пиша на клавиатурата на лаптопа .
- Преоткрих любовта си към ябълките , и вече не мога да си представя ден , в който да не изям поне една .
- Ягодовия ми чай свършва по-бързо от обикновено напоследък, и никак не съм доволна .
- Харесва ми баща ми да ми угажда за всичко . Например да отиде до магазина за това или онова . Вместо това, преди пращаше мен .
- Вече дори не се ядосвам за белезите си по лицето . Явно спря да ми пука , защото аз просто не излизам .
И последния , но не на последно място факт .
-Изключително много ми се отдава напоследък да пиша подобни безсмислени публикации тук .
