Искам да убия съседката от горния етаж .

Подът и е с теракот и очевидно ,привидно възрастната дама обича да ходи на токчета в къщи ...очевидно дори когато не е на токчета обича да ходи тежко като кобила .Очевидно си има и любима табуретка или стол с колелца ,които обича да търкаля наляво надясно из апартамента си почти постоянно .Очевидно трябва да смаже тези колелца , защото ги чувам дори ,когато телевизора и радиото в стаята ми работят. 

 Очевидно със съседката от по-горния етаж имат някакъв неписан закон ,когато някоя от двете иска да каже нещо на другата...или се подсещат за предстоящия епизод от някой сериал , си правят сигнали с почуквания по парното с тежък предмет... 

Сигурна съм , че това почукване се чува по всички етажи . 

Сигурна съм , че някой също като мен е ядосан на съседките от горния и по-горния етаж.

Сигурна съм , че някой също като мен крои планове за отмъщение . За сега плана ми е да потърпя още малко , докато дойде момента в който да избухна и не се кача да и дрънна главата в парното . 

Сигурна съм , че скандала във входа, който се беше разразил между съседката от горния етаж и съседа от долния онзи ден всъщност е заради тропането по парното . 

Сериозно обмислям вариант със заплашителни бележки лепнати на входната и врата . Обмислям и някоя сутрин да стана в 6 часа и да се разтропам с някой чук по парното ...може да се уплаши че е изпуснала серияла. Обмислям и вариянт, в който когато излизам навън вечер да оставя уредбата увеличена на макс с някой хард рок ...може да и хареса да слуша ток и жици цяла вечер. Не знам кое от всичко това ще предприема , но със сигурност няма да оставя нещата така ...

Сигурна съм и , че и аз имам някои дразнещи навици из къщи , които по някакъв начин дразнят някой от съседите ми , но щом до сега никой нищо не е казал , значи положението не е чак толкова зле... а може би и съседката от горния етаж си мисли по същия начин ............

I belong to you

В деня , в който прочетох първата си любовна история и започнах да си мечтая съм започнала да те търся , дори без да го осъзнавам . 

Хората не просто се търсят и намират ... те живеят един в друг , дори преди преди все още да са се срещнали ....

Потвърждавам : Човек се учи докато е жив

Уча се да спазвам хранителен режим . 

Уча се да бъда малко по-организирана.

Уча се да бъда по концентрирана и целенасочена. 

Уча се да не заспивам по-късно от 1 часа ,което повярвайте ми е много трудна задача.

Уча се да бъда по-подредена, въпреки че винаги съм имала подредба в хаоса си .

Уча се да не живея в миналото , а сега ...точно в този момент. 

Точно в този момент се уча да правя руло каквото майка ми правеше ,когато бях малка . (или по-скоро се мъча)

Уча се да не ми секва дъха всеки път ,когато ми каже някоя мила дума.

Уча се повече да слушам и по-малко да говоря, както веднъж някой ми бе казал "Господ ни е дал две уши и една уста ;) "

Уча се да си изпълнявам задълженията на време , независимо че те и без това са малко напоследък ...все не ми стига времето .

Уча се да пия по максимум едно кафе на ден.

Трябва да се науча и да не пиша такива безсмислени постове !

Не твърдя ,че знам какво е любовта за хората , но смея да твърдя, че знам какво е за мен.

Любов бе, когато за пръв път ме хвана за ръката ,когато бяхме на гребната база и аз си глътнах граматиката от притеснение .

Любов бе ,когато за пръв път ме целуна  , а аз се дръпнах .

Любов бе ,когато на втората ни среща аз изръсих нещо глупаво а той каза „Ще те убия” и ме стисна леко .

Любов бе, и когато аз се усмихнах на тази заплаха от негова страна .

Любов бе , и когато ме заплаши ,че ще ме подпре до кафе машината пред магазина и ще ме остави там цяла вечер ,за да умра от студ . 

Любов бе, и когато аз се изсмях на това, вместо да се нацупя като малка сърдита госпожица и да потропам с краче, само за да придавам важности .

Любов бе, когато за пръв път ми каза , че не може да спре да мисли за мен . 

Любов бе, и когато аз се почувствах неудобно от тези негови думи и деликатно смених темата .

Любов бе, когато получих първия смс от него и изчаках 10 минути преди да му отговоря за да се правя на тежка …нали….

Любов е ,когато се будим един до друг , а той се кефи на странното ми протягане и звуците ,които издавам когато го правя.

Любов е  и, когато аз не се притеснявам да се протягам по моя си начин пред него .

Любов е, и когато заедно си припомним тези неща с усмивка ,макар че са минали едва 4 месеца от както сме заедно.

Отживелиците са на мода

Пиша любовни писма  за мои приятели , с които те да очароват  и зарадват половинките си за утрешния ден . Не ги обвинявам, че не могат да съчинят няколко реда мили думи , напротив даже се радвам , че именно при мен потърсиха помощ за това. Обичам романтичните изненади, и винаги се хвърлям с желание и ентусиазъм в подобни неща.

Както не веднъж съм казвала ако някога имам син , ще го науча още от малък, че винаги трябва да изненадва с мили жестове, любовни писания или просто с едно цвете дамата на сърцето си , и то не само по празници , в които това се очаква от него, а ей така без повод.

За всички е ясно , че в днешно време вече почти никой не пише писма на хартия, пък още по-малко и любовни . Но има един човек , който винаги, когато изгубя надежда в мъжката част на населението ми показва , че все още има останали такива мъже ..от онзи тип , които според мен трябва да бъдат наградени с някакъв орден и почетна титла . 

Когато някой средностатистически малоумник или фолк дива чуят за подобно нещо като любовно писмо те гледат недоумяващо с празните си очички и присмивайки се биха казали " Каква отживелица " ... ДА АМА НЕ.. и  именно този мой приятел , който все още прави мили жестове и романтични изяви, само за да види една усмивка , но едно лице , в което е влюбен , пише любовни писма ( и не се срамува да поиска съвет) , това уважаеми Дами и Господа ,е истински мъж. 

Скъпи мъже , трябва ли ви повод като осми март, Свети Валентин , Имен ден , Рожден ден и т.н. за да зарадвате момичето , което обичате? Повечето ще отговорят с "не" , но съм сигурна , че едва малка , миниатюрна част от тях, всъщност го правят и без повод , останалите са само на приказки . 

Проблема е, че вие всички имате коне , всички можете да се превърнете в принцове и да ни накарате да се чувстваме като принцеси ,НО ВИ МЪРЗИ ДА ЯЗДИТЕ ТЕЗИ КОНЕ !

Домашно приготвени солени мъфини и размисли за скапания ден над чаша айрян , какво повече може да иска човек в понеделник вечер.
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...

Липсваш.
Два дена , цели два дена са изминали . Ще изминат и още два, преди да те видя. Липсваш .

Нов сезон-нов блог

Във връзка с идването на новия сезон , вероятността за започването на нова работа, новият цвят на косата ми ,и изобщо всички нови, и не чак толкова нови неща в живота ми реших да променя и шаблона на блога си .Усещането е сякаш съм се преместила в съвсем нов апартамент и всичко е новичко и чистичко .
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...