17 август 2012 г.

Щастие ?

Веднъж някой ми каза , че виждал тъга в очите ми . И беше прав. И сега , дори след 4 години все още е прав ! Само че , сега в очите ми освен тъга има и безумно щастие .
Чудя се , сега дали някой би могъл да улови щастието в очите ми? Скептично настроена съм , имам ужасната способност да показвам колко съм тъжна или ядосана  без дори да го искам , просто сякаш ми го пише на челото, и съм като отворена книга . Нито една лоша емоция не може да остане дълго скрита в мен .
Въпросът с щастието обаче е различен . Случва се някои от най-близките ми хора да ме питат дали съм щастлива . Естествено , че съм щастлива вече цели 9 месеца , само че щастието ми искам да си остане само за мен и за човека ,който ми го дава . Не смятам за нужно да го показвам умишлено и да парадирам с него . А и щом то само не е решило да се показва и да се изписва, значи така е по-добре . Обичам си щастието , обичам си и човека ,който ми го дава и не смятам , че съм длъжна да доказвам на някой каквото и да е било относно него . Имам си го , и си е мое .
 Освен това винаги съм смятала , че прекаленото претендиране за щастие и любов не е нищо повече от просто  избиване на комплекси и надежда за такова . Затова shut up, bitch! Щастлива съм, и ти само  може да се надяваш да изпиташ това ,което изпитвам аз .Когато го изпиташ наистина , може би ще разбереш защо не парадирам с това как се чувствам  . Пожелавам ти го . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар