Мисля , че просто се изгубих опитвайки се да надвия болката…. Нищо не помогна.. оставих себе си някъде по пътя...Надявайки се , че ще се върна някой ден , за да намеря себе си отново…
Казваш че ме обичаш , но не ме познаваш . Обичаш представата си за мен. Не знаеш нищо за мен. Не знаеш начина по ,който се усмихвам , когато вали , нито усмивката , която давам на слънцето всеки ден.Не знаеш как се усмихвам ,когато съм весела . Не знаеш и как се усмихвам ,когато съм тъжна… ДА дори тогава се усмихвам…
Още една твоя целувка би ме накарала да заплача, защото ти никога няма да ме имаш . Аз никога повече не мога да имам себе си . Изгубих се отдавна . Обичаш ме но , но не знаеш коя съм . Затова просто ме пусни. Няма да те направя щастлив, а ти имаш шанс за своето щастие . Моето щастие ме подмина отдавна , но ти ще имаш шанса си за твоето, не го изпускай .
Каза ми , че аз съм твоето щастие, но грешиш. Аз не мога да те направя щастлив.Колкото и да искаш да те пусна до себе , никога няма да го сторя. Ще те държа далеч завинаги.Между нас има стена , аз сама я издигнах , и само аз мога да я срутя, а няма да го направя.
Сигурно все още мога да обичам , но ме е страх.
Ужасена съм от мисълта , да допусна някой до себе си отново, да си позволя да ме е грижа за него. Просто е по-лесно ,когато си сам …никой не може да те нарани . А обикна ли те , това значи да ти дам право да ме унищожиш и просто да ти се доверя, че няма да го направиш. Не мога, а и не искам да ти го позволя ….
Част от мен е уплашена , друга се бори с това, а третата изчезна завинаги…….
