Надявам се това да е последния ми мрачен пост , но предвид случващото се тези дни нямаше как да не напиша още нещо депресирано .
Л. е най-добрата ми приятелка от както бях трети клас. Беше до мен във всички трудни моменти , които имах . Когато майка ми почина , когато брат ми почина - тя беше там, до мен . Нямаше как да не застана до нея и когато , на нея се случи това ужасно нещо да загуби близък . Баща и си отиде от този свят , толкова ненадейно , и толкова рано. Не успя да я види , как завършва висше образование, нито имаше възможност някой ден да даде ръката и , на бъдещия и съпруг.
И мен ме ужасява мисълта , че не знам както точно да и помогна. Опитвам се да си спомня какво ми беше на мен, но единственото което ми идва на акъла , е че каквото и да ти казват хората , близките и приятелите ти в този момент, няма значение... Предполагам , че факта че съм до нея и дава поне малко сила да продължи . Обичам я повече от сестра , и колкото и трудно да ми беше застанах до нея . Там на гробището , където си каза последно сбогом с баща си.
Стоях там под ръка с моя баща ми , и я гледах как едва се сдържа да не се срине. И точно тогава се случи нещо . Беше студено, мрачно и валеше ...времето очевидно беше в тон с настроението на всички . И там на гробището , измежду всички плачещи и страдащи хора видях пеперуда. Тя сякаш се беше изгубила и летеше в кръг около Л. , майка и , и брат ти. Пеперудата сякаш се опитваше да ги защити , да облекчи болката им.
Точно в този момент се замислих , как дори в толкова мрачен и тъжен ден за всички ни, имаше едно красиво същество , което сякаш се беше изгубило , но въпреки това стоеше толкова на място там.
Предполагам , тя беше там да ни покаже , че колкото и лоши неща да се случват на този свят , едно такова малко чудо на природата ни показа , колко красота има всъщност около нас ....