14 ноември 2014 г.

The day that never comes ...

Времето навън ме кара да не искам да ставам от леглото. Мечтая си за един спокоен ден, тотално отдалечен от служебните ангажименти, ден в който най-големия ми проблем да бъде какво ще правя ако нямам интернет и не мога да си сваля филм, или пък не мога да си намеря нищо интересно за четене. Ден, в който да се събудя, да стана от леглото само за да си направя кафе, и отново да се върна в него. Ден, в който да не ми се налага да говоря, или пък да мисля за нещо сериозно. Да вали тихо, и да чувам ситните капчици падащи по козирката на прозореца. Ден, за самата мен.
Ден,който едва ли ще дойде скоро, на нямам търпение да дочакам.