16 юни 2012 г.

...и просто, защото обичам да се будя в ръцете му ще напиша този пост .

 Просто защото напоследък няма нищо по-истинско нещо в живота ми от целувките и усмивката му . Просто , защото той е този , който предизвиква най-истинския ми смях .
Просто защото обожавам онези малки целувчици по врата ми  ,които ми дава докато спя обърната с гръб към него . Обожавам и онези ,които аз му давам в просъницата си като отговор .
Обожавам, и когато става пръв за да направи кафе , докато аз все още се излежавам , а после се връща в леглото и се гушкаме докато кафетата изстинат .
Обичам да пия студено кафе , особено когато знам кой е виновника да не го изпия топло .
Обичам след като сме прекарали цяла вечер заедно , да ме закара до дома ми и след по-малко от час да му се обадя просто за да го чуя , и отново да има какво да си кажем.
Обичам и идеята ми , че ние никога няма да се превърнем в "онези" двойки , които се чуват само за да си кажат нещо наистина важно , или за да се разберат за нещо.
Обичам дори ,когато ми липсва ... по всяко време . Постоянно .
Обичам и факта че това продължава вече цели 7 месеца .

Няма коментари:

Публикуване на коментар