Просто изповед...

Ето мен отново ме обвзе предишната депресия , че все още съм сама . Чувствам се толкова самотна и нещастна , че дори 5 тона шоколад не биха могли да ми оправят настроението . Вече дори се съмнявам , че съществува правилното момче за мен, казвам правилно , не идеално , защото идеални неща няма , още по-малко пък идеални хора. Искам просто такъв , който е подходящ за мен.
Вече не съм на онова мнение , на което бях в ранна тийнейджърска възраст , че ТОЙ , трябва да е с руса коса и сини очи . Макар , че все още си падам по русоляви :) .
Ясно е , че всеки си има свой собствен тип , неща които го привличат в срещуположния пол . Някои си падат по дълги коси, други по такива без коси , трети по нормални , четвърти по руси , черни ,рижави, слаби, едри,дебели,красиви , грозни , с малък нос, с голям нос,ниски ,високи...възможностите са хиляди . И ако например ти си падаш по : Висок , строен , с плътни устни, голям нос, широки рамене , рижава коса и сини очи мъже, къде по дяволите ще намериш точно такъв ?! Да не казвам ,и че обикновено изискванията не са само към външността , а и към характера . Тогава направо вече си става манджа с грозде .. Ясно е , че в любовта винаги трябва да се правят компромиси , и човека който сме си представяли , че ще имаме до себе си , почти никога няма нищо общо с реалността . Дали ще направиш компромис , с външността , ръста , цвета на косата ,на очите или с някоя част от характера му пак си е компромис.
Понякога това което получаваме е , по-малко от това ,което сме искали , а друг път е дори повече.
Любовта е нещо ,което никой не може да победи . Като дойде и направо те тряска в главата с такава сила , че после месеци наред не можеш да се опомниш и да осъзнаеш какво се случва. И когато се влюбиш , този образ на идеалния партньор в главата ти , който толкова дълго време си оформял и подобрявал вече няма никакво значение за теб .
Грешката на повечето хора , е че се влюбват в образ . И колко пъти съм чувала приказките от мои приятелки , че дори понякога от собствената си уста " Ама той е толкова добър ,нежен и мил с мен . Каза ми че ще правим това и това. Че аз съм всичко ,което той някога е искал " Глупости!!!
Това което съм научила за моите скромни 21 години , че ако един мъж е със сериозни намерения към теб , не би следвало да ти го каже , и да се разкрие пред теб , толкова бързо . Всичко става мълчаливо и от само себе си , нещата просто се случват и нямаш време дори да седнеш и да помислиш , какво се случва и накъде отива връзката ви ... С една дума , не разбираш от къде ти е дошло.
И естествено цялото това словоизлияние е толкова объркано и непоследователно и разсеяно ,колкото съм и аз сега . Както казва баща ми "Вятър ме вее на бяла кобила "
Пиша и зяпам през прозореца . Ехх обичам есента ...

Drama Queen

Драмата ми , нямам муза . Всеки ден си повтарям , че ще пиша в проклетия блог , и всеки ден си намирам оправдание пред себе си да не го правя.
Нямам муза ... Дори в дневника си не съм писала повече от месец. Напоследък нищо не ме вълнува, или ако нещо ми предизвика интереса все едно езика ми е завързан,и се превръщам в заекваща шматка , която не може да върже едно смислелено изречение. Дори книга не мога да седна да прочета , не мога да си задържа вниманието ,над определено нещо за повече от няколко минути . Вече 3 дена гледам един филм , и все още не съм го догледала , все заспивам на него , а на другия ден го пускам от там от където съм заспала ... и така края на този филм все още не ми е ясен ..Да не споменавам и това че пиша книга, и факта че в момента нямам никаква муза и дар слово за да придължа да я пиша ме изнервя максимално. Искам да пиша ....
Щях да разбирам това ми състояние , ако бях влюбена. Обикновено влюбените хора се държат така. Или ако бях твърде заета с работата си . Но не ... Живота ми е спокоен . Радвам се на новия сезон , имам предостатъчно време да седна да напиша някой ред ,но думите са заключени някъде в главата ми и не мога да ги накарам да излезнат. Дори не знам за какво да пиша .
Преди всичко ми даваше муза..от книга, през филм , като се стигне до Крокодила . И въпреки че скоро имах доста интересен разговор с него , пак не ми дойде музата да седна да пиша . Спомням си изречение от дневника ми насочено към него- "този човек ми дава такава невъобразима муза , каквато никой друг не може да ми даде. Само след 20 минутен разговор с него мога да пиша с часове след това. "
И така ..онзи ден говорихме около 2 часа и единственото ,което ми дойде на ум да напиша , беше - "как може да съм такава шматка и да изпусна такъв човек ,като него"
И до там , блокирах . И сега съм блокирала , даже се чудя как написах толкова много редове . Започвам да се чудя , дали няма и есенна умора. Сигурна ме е хванала , няма друго обяснение ....