19 май 2011 г.

Толкова ли лесно даваме сърцата си под наем ?!


Казват , че всяка раздяла е малка смърт . Мисля , че човека който го е казал е бил доста прав . Независимо дали си обичал до лудост ,или не човека , с който си се разделил , сърцето ти все пак кърви , къс от него те напуска завинаги . Отива си заедно с човека , за който е било предназначено , а най лошо е когато си отдал цялото си сърце .. тогава нещата стават наистина лоши.
И колко е трудно след края да кажеш " ДА обичах те повече от живота си , бъди щастлив" . Можем ли наистина да бъдем толкова силни и да пожелаем щастие на човека разбил сърцето ни. Лично аз не успях преди 2 години , и все още не мога ... пожелах му просто да живее ...
Та все пак , когато той си отиде остава празнината в теб , кухина в гърдите ти ...отново се превръщаш в изоставена порутена къща , чакаща следващия си наемател. А само до вчера къщата беше , с бяла оградка , градинка отпред, перденца , и комфортна веранда с люлка ....