Усещам, че навлизам в някакъв кофти период...
Дали е от есента ? Не знам .
Знам само , че не ми е добре.
От няколко месеца насам водя доста спокоен живот. Да не кажа свръх спокоен. Няма драма, няма притеснения ,няма нищо.
Замених нощните клубове с четене на любимите ми книги , със здрав сън и домашни задължения. Не че преди домашните задължения не ми влизаха в графика, или не отделях поне по час на ден за четене ... но сега всичко е някак по-спокойно, монотонно...
Не съм нещастна , не съм и щастлива...когато ме попитат как съм най-добрия отговор който ми идва на ум е "Никак"... И не , че ми липсва постоянното излизане , и обикаляне по барове , постоянното бързане за някъде и постоянните притеснения за работата ми.
Връщам се една година назад . Спомням си за бившата ми работа . Работа , която сега ми липсва адски много. И не , не е заради заплатата която взимах , парите никога не са ми били приоритет ... Липсва ми чувството , което изпитвах когато всяка сутрин събуждайки се си мислих как не ми се ходи на работа, но в момента в който влезнех в офиса , денят ми ставаше някак по смислен . Липсват ми колегите , всичките до един ...
Тази работа ми помогна да преодолея един от най-тежките моменти в живота си. Преди нея бях едно мекотело , без желание за живот , без желание да стана от леглото изобщо ..
Запознавайки се с всичките ми бивши вече колеги, си казах " Не съм дошла тук , за да завързвам приятелства, тук съм за да работя" И стана точно обратното ... Завързах приятелства , обикнах ги всички до един , неусетно те се превърнаха в мое ежедневие. Споделях с тях и сълзи и усмивки.Споделих с тях повече от година , от своя живот... Запознах се със страхотни хора, създадох страхотни приятелства ... Постоянното излизане и недоспиване , никак не ми пречеше , защото си казвах " Аз живея , млада съм сега ми е времето" Толкова наивно мислеща , че всичко ми е наред , а не беше . Цялото постоянно купонясване беше с цел да забравя колко самотна бях...
И сега обръщайки се назад към това време осъзнавам как работата ми там ме промени изцяло...
Може би е за добро, станах по-силна , уверена в себе си , защото до преди това увереността ми никаква я нямаше. И сега си отива от време на време ....
Но ето на прага съм на още един кофти период ... не знам от какво е провокиран .
Не ми е самотно , нито ми е пълно.
Не съм нещастна , нито пък съм щастлива.
Иска ми се да започна да изпитва нещо... ужасена съм от страх , че сърцето ми е замръзнало ...Изстинало завинаги.
Въпреки това в мен я има надеждата , че всичко това е просто моментно състояние. Ето например снощи гледайки някакъв драматичен филм усетих как една сълза се търколи по бузата ми... Значи може би не съм толкова безчувствена за колкото се смятам....
Абонамент за:
Публикации (Atom)