Отново от онези периоди , в които се съмнявам във всичко и всеки , и най-лошото е , че най-много се съмнявам в себе си .
Мълчи ми се , и ми се пуши .. нищо повече . Мисля си за бягство . Както винаги ,когато се намирам пред проблем . Само че този път проблема съм си самата аз. Не мога да избягам от себе си , където и да ида . И това също е проблем . Идва ми да слагам точка след всяка дума.
Просто.защото.искам.да.започна.на.чисто. Без.удивителни.без.въпросителни.
Започвам да се съмнявам че съм създадена за тази планета . Не се чувствам на мястото си тук . Никак на мястото си. Точка.
Вече рядко си спомням моментите ,в които съм се смяла от сърце , с пълно гърло ... и то само защото моментите ,в които плача напоследък взеха връх . И когато ме питат защо съм тъжна , категоричен отговор нямам. Чувствам се прекалено крехка за този свят . Прекалено . Не мога да понеса всичкото лицемерие , лъжа ,злоба . Просто не мога .
Няма коментари:
Публикуване на коментар