Винаги съм се чудела на това как хората ,когато са щастливи нямат време да помислят за тези ,които не са. Щастлив ли си , намираш красота във всичко , и общо взето не ти остава да мислиш за лошите неща. Забравяш за това, че може да имаш приятели ,които да страдат и да се терзаят за нещо, и просто гледаш личното си щастие. И колко ме боли от факта , че и аз съм постъпвала така с приятелите си, сега го разбирам.
Човекът всъщност е много примитивно и егоистично устроено същество. Мислим си , че сме най-интелигетните и напреднали същества на планетата (някои дори си мислят,че са такива в цялата Вселена) .. Но всъщност не сме ...
Човека е една малка капка в морето , енегргия,която никой не знае къде отива след смъртта.
Не вярвам в това , че има добри и лоши хора.. Всеки е вършел и добри и лоши дела през живота си , просто при някои едното взима връх над другото . И всъщност смятам ,че цялата цел на съществуването ни е да се опитваме да бъдем по-добри към близките, приятелите , природата .. та дори и към себе си . Да извисяваме духа си , да израстваме като личности и характери..
Аз например винаги се отнасям зле със себе си. Дали ще отблъсна човек , който иска да ми покаже , че го е грижа за мен , защото ме е страх, че отново ще бъда наранена . Дали в самотата и отчаянието си ще започна да ровя в стари рани за да ме боли , и поне да знам защо се чувствам зле.
Гадно ми е затова , че за едни щастието е нещастие за други. Боли ме затова , че почти всеки шибан човек на тази Земя се стреми към материалното щастие . Мен не ме интересува дали телефона ми ще струва 5,10 или 500 лева. Не ме вълнува какви коли карат хората , в какви апартаменти живеят ,колко имота притежават, нито колко заплата взимат. Искам просто да живея добре и спокойно. Никога не съм се стремяла към материалните неща, нито пък някой може да привлече вниманието ми с това какво има. Просто съм такава .
Защото телефона ти не може да ти сготви вечеря. Колата ти не може да те прегърне,когато ти е студено или се чувстваш зле. Заплатата ти рано или късно ще свърши , и накрая пак си оставаш сам . Това е положението.
МОето лично щастие зависи само от едно ... От това дали ще направя друг човек щастлив и дали ще бъда обичана ... Сега ще си кажете " Тази шматка , какви ги дрънка ,тва всички го знаем" Колко съм проста само да пиша тук на някакви теми ,които са дъвкани и предъвквани вече милиони пъти ... Това са само клишета и заучени фрази , но за да станат такива , трябва някой дълго да ги е повтарял... замислете се ...
