18 май 2012 г.

Торта с орехи и разни таралежи .

Какво правят нормалните хора в 1 часа през нощта преди последния работен ден от седмицата ? Ами ... спят предполагам .
И тъй като не само в това отношение , но и в много други аз никак не съм нормална ,все още се премятам от страна на страна в леглото . После ставам взимам си цигарите и сядам на бюрото. Включвам лаптопа и си пускам музика, докато телевизора ми работи на случаен канал, и се оказва че гледам някакво предаване за татуировки . Идилия .
След това лежерно, почесвайки се (защото все още не ми е минала тъпата варицела ) отивам до хладилника , наливам си таратор и се връщам обратно в стаята си. Заглеждам се в празната рамка за снимка на бюрото ми и се чудя "Защо за бога , все още не съм сложила снимка в нея ?"
Както и да е .
Вече почти десет дни съм в болнични . Очаквах през това време музата да ме завземе и да зарина блога си с разни глупости . Май очакванията ми не се сбъднаха нацяло , или поне не в силата , която очаквах . Важно е обаче , че спестих мрънканията си относоно всичките пъпки , които ми излезнаха поне на хората , които ме четат . За сметка на това всички около мен ги отнесоха в пълната им сила .
То бяха истерии , рев , истерии , рев и пак рев . В крайна сметка не само физическото но и психическото ми състояние започнаха да се нормализират . Защото , който ми каже че варицелата не засягала психиката ще получи някой шамар. Направо е страхотно една сутрин да се събудиш целия в червени петна , които по късно се превръщат в цели ями върху кожата ти ... все едно си се бил цяла вечер с отровен таралеж, който на всичкото отгоре е и черна нинджа.
Сега остава само да дочакам още няколко дни , през които да дам на раните ми да зараснат още малко и да започвам лечение с разни кремчета и отвари против белези . Междувременно , мисля да започна да излизам по малко, защото още няколко дни изолация ще ме докарат до самоубийство . Ще го правя вечер естествено ... в тъмното, в сенките , и когато почти няма хора по улиците ,иначе рискувам или да изпадна в нервен срив от погледите на хората ,или да набия някой  .
Това е положението , и докато не ти се случи нещо подобно , няма как да знаеш, че не е учтиво да зяпаш онзи младеж , с който се разминаваш по улицата,  а цялото му лице и тяло с в белези или акне например . ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО МУ СЕ Е СЛУЧИЛО! И именно , защото аз знам през какъв ад минах последните дни , не мога да толерирам наглите погледите и подхилквания на малки пикли,  , които си просят да им завъртя по една чанта през лицата . ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУЧИ !
И в крайна сметка осъзнавам , че не ми пука особено как изглеждам в очите на хората . Пука ми как изглеждам в неговите очи , а той каза "Обичам те , и ще те обичам със или без белези" Само че дори това не помага особено , защото освен това на мен ми пука как изглеждам и в собствените си очи , а в момента за себе си изглеждам като злия герой от някой комикс или хорър филм . Торта с орехи .
Това беше днешната доза глупости . Лека нощ на мен , приятен Петък на вас  !

Няма коментари:

Публикуване на коментар