Relationships ....

Много мразя хората да си мислят , че ме познават ! Та дори аз самата не се познавам...
Да си мислят , че знаят какво искам и от какво имам нужда , защото... ти да видиш ТОВА ,КОЕТО ИСКАМ И ТОВА , ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА СА ДВЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА ! И аз много добре знам от какво имам нужда! Друг е въпроса , че не го искам вече ....

Това е най-лошото на отношенията между хората . В един момент те просто се изчерпват . И тук нямам предвид любовните взаимоотношения , а връзките като цяло . 

Започвам да имам чувството , че всички връзки са със срок на годност ....

Бум !

Напоследък съм се отдала стремглаво на мързела си . Вече се усещам как започвам да използвам зарастващите белези по лицето си като оправдание да не излизам никъде . Дори до магазина. Лошото е , че започна да ми харесва да си стоя по цял ден в нас и най-смисленото нещо , което да правя е да чета книги и да пия чай от ягоди . Вече забравих какво значи социален живот. И честно казано не ми липсва. Това дали е знак че остарявам ? Тази година навършвам 22 , а защо се чувствам като на 42 ? Преждевременно остаряла , навлизаща в криза на средната възраст, и единственото , което искам да правя на този етап е , да ходя на работа да се прибирам скапана , след което веднага да заспивам . А в почивните си дни да се излежавам по цял ден , да подреждам апартамента си , и да си готвя някакви вкусни неща  . Направо думи нямам . Може да ме наричате Лелче вече , или направо Бабче.

Уединението ми ме накара да осмисля много неща . Като например :

- Не ми е удобно да имам дълъг маникюр , защото ми е трудно да пиша на клавиатурата на лаптопа . 

- Преоткрих любовта си към ябълките , и вече не мога да си представя ден , в който да не изям поне една . 

- Ягодовия ми чай свършва по-бързо от обикновено напоследък, и никак не съм доволна . 

- Харесва ми баща ми да ми угажда за всичко . Например да отиде до магазина за това или онова . Вместо това, преди пращаше мен . 

- Вече дори не се ядосвам за белезите си по лицето . Явно спря да ми пука , защото аз просто не излизам . 

И последния , но не на последно място факт . 

-Изключително много ми се отдава напоследък да пиша подобни безсмислени публикации тук .

Торта с орехи и разни таралежи .

Какво правят нормалните хора в 1 часа през нощта преди последния работен ден от седмицата ? Ами ... спят предполагам .
И тъй като не само в това отношение , но и в много други аз никак не съм нормална ,все още се премятам от страна на страна в леглото . После ставам взимам си цигарите и сядам на бюрото. Включвам лаптопа и си пускам музика, докато телевизора ми работи на случаен канал, и се оказва че гледам някакво предаване за татуировки . Идилия .
След това лежерно, почесвайки се (защото все още не ми е минала тъпата варицела ) отивам до хладилника , наливам си таратор и се връщам обратно в стаята си. Заглеждам се в празната рамка за снимка на бюрото ми и се чудя "Защо за бога , все още не съм сложила снимка в нея ?"
Както и да е .
Вече почти десет дни съм в болнични . Очаквах през това време музата да ме завземе и да зарина блога си с разни глупости . Май очакванията ми не се сбъднаха нацяло , или поне не в силата , която очаквах . Важно е обаче , че спестих мрънканията си относоно всичките пъпки , които ми излезнаха поне на хората , които ме четат . За сметка на това всички около мен ги отнесоха в пълната им сила .
То бяха истерии , рев , истерии , рев и пак рев . В крайна сметка не само физическото но и психическото ми състояние започнаха да се нормализират . Защото , който ми каже че варицелата не засягала психиката ще получи някой шамар. Направо е страхотно една сутрин да се събудиш целия в червени петна , които по късно се превръщат в цели ями върху кожата ти ... все едно си се бил цяла вечер с отровен таралеж, който на всичкото отгоре е и черна нинджа.
Сега остава само да дочакам още няколко дни , през които да дам на раните ми да зараснат още малко и да започвам лечение с разни кремчета и отвари против белези . Междувременно , мисля да започна да излизам по малко, защото още няколко дни изолация ще ме докарат до самоубийство . Ще го правя вечер естествено ... в тъмното, в сенките , и когато почти няма хора по улиците ,иначе рискувам или да изпадна в нервен срив от погледите на хората ,или да набия някой  .
Това е положението , и докато не ти се случи нещо подобно , няма как да знаеш, че не е учтиво да зяпаш онзи младеж , с който се разминаваш по улицата,  а цялото му лице и тяло с в белези или акне например . ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО МУ СЕ Е СЛУЧИЛО! И именно , защото аз знам през какъв ад минах последните дни , не мога да толерирам наглите погледите и подхилквания на малки пикли,  , които си просят да им завъртя по една чанта през лицата . ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУЧИ !
И в крайна сметка осъзнавам , че не ми пука особено как изглеждам в очите на хората . Пука ми как изглеждам в неговите очи , а той каза "Обичам те , и ще те обичам със или без белези" Само че дори това не помага особено , защото освен това на мен ми пука как изглеждам и в собствените си очи , а в момента за себе си изглеждам като злия герой от някой комикс или хорър филм . Торта с орехи .
Това беше днешната доза глупости . Лека нощ на мен , приятен Петък на вас  !

Каквото си надробиш , това ще сърбаш .

Мисля , че приятелите ми трябва да са наясно , че когато говорят с мен  понякога ми дават материал за блога .Днес ще разкажа две истории . И ако лицата , които визирам прочетат всичко това и се познаят - добър ден  от мен . Време ви беше да ви спомена в блога .

 Ето например днес  водя неангажиращ разговор в скайп .

Момичето Х. ( така ще я нарека) ми съобщава , че човека с когото изневеряваше на дългогодишния си приятел преди една година отново й се е обадил и се очаквало да пият кафе скоро . След ,което започват обяснения как го обича още, и как никой след него не я карал да се чувства по такъв начин . 

Аз от своя страна мъдро обяснявам , че всеки човек е различен , и че всеки те кара да се чувстваш различно . Но тук главния въпрос е : Щом обичаш някой , който не е човека до теб какво правиш тогава в тази връзка ? Отговора беше: "Защото не вярвам, че ще мога да се почувствам така както с него(любовника) , и съм се пуснала по това ужасно течение на връзката ми "

И к'во чакаш да стане . Чудо ? Кое кара хората да останат заедно , когато вече няма любов и тръпка между тях , когато вече няма какво да си кажат , и когато най-важното не са на по 50-60 години , и имат реален шанс да открият щастието в очите на друг ?

Млади хубави момичета и момчета седят заедно, и взаимно, без дори да осъзнават си пречат на шанса за щастие .  Защото видиш ли  "свикнала съм с него" не е адекватен отговор . Свикването няма нищо общо с истинската любов .Някои хора просто не са създадени един за друг , но въпреки това продължават да стоят заедно и да се измъчват взаимно .  И се чудя от какво е породено това? Познавам поне десетина подобни двойки . Двойки , в които единия от тях се скъсва да изневерява, на другия пък му е все тая и няма грам любов между тях . Защо стоите заедно,  бе хора  ?

Страх от самота ? Страх от какво ? 

Драма , драма и пак драма .

Лъжите водят единствено до още лъжи.

Все пак , коя съм аз да съдя хората , за постъпките им . Всеки е господар на живота си . Но и точно затова всеки трябва да взима в ръце нещата и да се оправя сам . Това е прелюдия към следващата история :
Младо красиво момиче се запознава с млад и не толкова красив господин , който и замайва главата и за периода от една година я докара до емоционална развалина , бременна,  зарязана и набита седмици преди сватбата . И независимо от всичките им многобройни раздели,обиди, скандали и един заветен шамар ,тя все му прощаваше. Имало е моменти , в които съм я питала "добре обичаш ли го ? " отговора беше "не знам " . И независимо от всичките многобройни предупреждения от приятелите  , от семейството си тя продължаваше да се хвърля в обятията му след всеки скандал,  който той и устройваше , след всяка обида ,която й нанасяше . Отдавна не я съжалявам , наречете ме студенокръвна кучка с каменно сърце. Но за една година мен ме заболя езика да повтарям ,че единственото нещо , което той  прави е да я разрушава , а тя "едно си баба знае и едно си бае" . И именно заради него остана без приятели .Прекъсна връзка с почти всички хора ,на които им пукаше за нея освен със семейството си ,и мен. Именно затова утре на делото е без човек , който да свидетелства в нейна полза. Аз не мога поради технически причини наречени Варицела , а другата наречена "приятелка" я е страх . Ситуацията е абсурдна , защото дори започна да се говори и за магии. Чудя се да се смея ли да плача ли ? 

Както е казал народа "Каквото си надробиш ,това ще сърбаш" 

Аз очевидно съм си надробила варицела , и сега си я сърбам ;)

Искам да бъда изпратена на самотен остров , на който да мога да си се самосъжалявам на воля .
Да има много ментолов спирт и да духа прохладен ветрец . И за нищо на света да няма огледало , в което да мога да се погледна !Пък когато варицелата ми мине и всички гадни пъпчици зараснат без белези ...може и да реша да се завърна в цивилизацията.

Какво ми донесе пролетта ...

Донесе ми нова работа .
Донесе ми малко ограничено лично време и пространство , но не се оплаквам . Все пак свободното си време прекарвам с него.
Донесе ми също така и много усмивки, целувки , прегръдки и най-вече още повече любов.
Донесе ми надежда, пролетта винаги ми носи надежда.
Донесе ми леки слънчеви зачервявания, и естествено както всяка пролет ми донесе и луничките по лицето . През зимата срамежливо се крият някъде ...
Донесе ми щастие ,в големи дози . По много.
Донесе и гадната настинка с която се преборих вече .
И за капак на всичко ми донесе ВАРИЦЕЛА.
Баща ми както винаги се изказа много мъдро по случая : " На 21 години си станала , детски болести хващаш . Това само потвърждава теорията ми , че още си бебе"
Сега трябва да стоя изолирана в къщи , под домашен арест за да не донеса и аз на някой варицела . Дано хората , с които се разминавах днес по улиците на път за болницата , да са я карали вече ... не че съм света вода ненапита, и ми пука особено дали съм заразила някой или не , защото в крайна сметка и мен някой ме зарази най-безцеремонно . Поне да ми беше казал "Ето заповядай ,една варицела от мен"
Не , никой . Стотиците хора с които се срещнах последните дни (защото работата ми го изисква)   бяха толкова мили и любезни , че от къде да предположи човек , че ще ми метнат шарка . И все пак няма да бъда злопаметна . Обичам хората , като цяло . Не обичам варицелата .
О , и още нещо . Убийте ме по-бързо , защото този сърбеж ще ме докара до самоубийствени мисли ...
Мир !!!

"Добро утро " за мен днес значи , ставай ВЕДНАГА събирай си нещата и заминавай на работа с мокра коса докато се гримираш по пътя . Добре че имам огледало в асансьора . За 15-те секунди ,в които той слиза от четвъртия етаж до първия (съвсем сериозно ,засичала съм ги ) , мога да си сложа спирала и гланц !
Само втори ден на работа , а вече съм факир в успиването .
И ако днес попадна на някой намусен дядка , който подвиква нещо грубо след мен , докато вървя хаотично по улицата на път за работа ,кълна се... ще има смъртен случай . После ми кажете че старите хора имали възпитание .
Много е възпитано да крещиш след някой по улицата , само защото този някой пуши цигара на път за работа . Живеем във свободна държава и ще пуша където си искам пък ! Щото мога , и щото искам ! Яд ме е , че загрях малко късно какво се крещи , иначе дядото , който прелетя до мен с колелото щеше да получи някой камък в спицата . Пък дано си падне на главата и се усети , че хората могат да си пушат колкото искат по улицата , на път за работа .
Но днес съм подготвена  ! Ще дебна и наблюдавам ! Само ми се покажи , you bitch!
Днес отново яко ме тресе цинизма .
Оп , изкупуват се стари печки , перални и бойлери под терасата ми .
Fuck it , заминавам на работа !