27 юли 2012 г.

Защото...

Защото най-лошото нещо , което мога да причиня на себе си не са цигарите , не е алкохола , не е нищо друго освен това да си позволя да те изгубя . Или това да позволя ти да ме изгубиш .
Защото намирам покой само , когато съм до теб , когато усещам целувките ти , чувам гласа ти , и виждам очите ти .
Когато вечер си лягаш до мен и дори да не ме прегърнеш знам че си там , на няколко сантиметра от мен .
Защото спя най-спокойно само , когато чувам дишането ти до мен .
Защото заспивам най-сладко, само след като съм станала да те изпратя за работа .
Защото прекравам най-самотния и тягостен ден добре , защото знам че вечерта ще се прибереш при мен.
Защото ми е най-удобно да мълча само в компанията ти .
Защото само тогава съм себе си . Мълчейки до теб , в прегръдките ти . Когато мисълта ми се рее , и единственото нещо за което мисля е колко те обичам . Когато гледам линиите на профила ти. Челото , което се спуска надолу към носа ти , прекрасно изразените устни , и брадичка под тях .
Защото когато гледам този профил просто му се наслаждавам и не изпитвам нужда да говоря .Защото дори не мога да опиша този профил с думи . Чувствам го . Защото познавам всяка една линия по лицето ти . Изучавам го в продължение на месеци . И всеки път ,когато мълча е просто защото му се наслаждавам .
Защото ,когато говоря винаги казвам нещо ,което не трябва и не мисля .
Защото съм малко дете , което тепърва се учи да бъде голямо .