Прибрах се в черпуката си . Отново.
Баба ми почина на 26.12.2011 … поредното погребение тази година.Загледах се в белия , блещукащ сняг , който беше навалял по паметниците, блещукането му под слънчевите лъчи ме очарова . Това прави ли ме извратена ? Видях я деня преди това, когато и отидох на гости за да честитя Коледата . Когато си тръгвах ми каза, че ме обича( за пръв път от както се помня) Колко позната ситуация , същото се случи когато преди 6 години чух тези думи от майка ми , и след седмица изгубих и нея.
По време на церемонията исках да изглеждам добре и преглъщаш сълзите и хълцанията си тихо… Единсвеното , което постигнах бе ,че почти се задуших … Всички са се паникьосали , защото мълча. Мълча цял ден . Не ми се говори. А те сякаш не разбират… и не спират да ме питат как съм . Кълна се , ако още някой ме пита този въпрос ще ….
Влезнах си в черупката . Извадих я из под леглото , малко прашясала но въпреки това здрава . Мушнах се отново в нея , където е сигурно и топло , и нямам намерение да излизам никога вече от нея… Тя ще ме пази . Баба я няма.
