Ядосана съм ти ...
Защото се оказа същия бездушен задник като всикчи ...
Защото те мислех за един , а се оказа съвсем друг...
Защото ти ме мислеше за една и се оказа прав...
Защото мисълта за какво беше преди , и мисълта за какво е сега ме разрязва от вътре....
Защото обикновенно имам правилна преценка за хората , а при теб явно сгреших...
Защото ти не си заслужил уважението ми , което беше толква дълбоко...
Защото не си заслужил любовта ,която имах към теб, детската , нежна ,платонична, уязвима любов....
Защото ти разби тази любов с цинизъм и високомерие...
Защото мислех че мога да достигна душата ти , но ти я затвори и не ми позволи...
Защото сърцето ти е от камък ....
Защото явно не разбра , но ти беше най-важния за мен тогава...
Защото ние бяхме най-добрите ....
Защото уважавах името ти....
Защото ти защити моето и стана още по-важен ...
Защото ти пукаше за мен , някога...
Защото веднъж разбито , затвори сърцето си и не позволи на никой да достигне до него ...
Защото не повярва ,че аз не съм като всикчи останали...
Защото не видя , истинската ми същност ...
Защото не ми даде шанс, да ти докажа ....
Защото нещо ме накара да се върна назад и да си спомня....
Защото осъзнавам как все още ми пука ...
Защото чакам само знак и съм готова пак да ти дам усмивката си ...
Защото ти никога няма да разбереш ...
Защото ти никога няма да прочетеш това...
