29 август 2012 г.

Тапети на зайци , мишки и лисици .

Често ми се случва да настръхвам , както и да се изчервявам . Само че изчервяването все повече започва да оредява. Може би защото вече съм станала прекалено цинична , светът ме направи такава , животът също. Само добрите момичета се изчервяват , е аз може би вече не спадам в тази графа на "добрите момичета" . Цинизма все повече и повече започва да взима връх в мен . Става все по-голяма част от живота ми.
Иронично , иронията също . Напоследък мога да я нарека най-добрата ми приятелка .
Колкото до настръхването . Все още настръхвам,когато чуя хубава музика , все още настръхвам ,когато той ме целуне по врата или ми прошепне нещо в окото . Само че настръхвам наполовина .
Губя чувствителността си . Вече почти ме е напуснала , а преди ми беше най-добра приятелка . Бяхме неразделни. Сега най-добри приятели са ми иронията и апатията . Иронично .
Детето в мен ,което така ревниво пазех също ме напуска . Някой го уби , хвана го за нежната шия и го удуши безмилостно, цинично . Детето вече не вярва в приказки , вече не вярва във вълшебства . Преди не ми беше нужно да видя нещо ,за да повярвам , че го има . Вярвах в чудеса. А сега вече дори не вярвам в себе си .
Детето си отиде . Не знам дали е завинаги , но поне за сега го няма . Или може би просто се е скрило,намерило е убежище някъде дълбоко в мен и чака циничната буря ,която ме завладяла да отмине за да се покаже пак . Въпроса е това дали е от онези  урагани ,които преминават след няколко дни ,или е нещо като глобалното затопляне , знаеш че е  там и знаеш , че не можеш да направиш нищо по въпроса за да го спреш . Иронично.
Освен това ми липсва есента . Липсва ми миризмата на есен . Липсва ми усещането ,което есенния вятър ми дава , липсва ми начина по който кожата ми настръхва от него . Скоро , може да стана толкова безчувствена , че вятъра да е единственото нещо ,което да ме кара да настръхна .
Когато пиша в блога си се чувствам у дома . Сякаш си имам своя собствена виртуална стая , която понякога някой посещава . Имам си уютна виртуална стая , се сметка на това , моята истинска стая вече не е нищо повече от склад , склад в който е подреден целия ми живот до сега. Спомени от както бях бебе , та чак до сега . Тапетите на зайци , мишки и лисици само напомнят на това , че някога в тази стая живееше дете ,което вярваше в приказки .

Няма коментари:

Публикуване на коментар