Каквото си надробиш , това ще сърбаш .

Мисля , че приятелите ми трябва да са наясно , че когато говорят с мен  понякога ми дават материал за блога .Днес ще разкажа две истории . И ако лицата , които визирам прочетат всичко това и се познаят - добър ден  от мен . Време ви беше да ви спомена в блога .

 Ето например днес  водя неангажиращ разговор в скайп .

Момичето Х. ( така ще я нарека) ми съобщава , че човека с когото изневеряваше на дългогодишния си приятел преди една година отново й се е обадил и се очаквало да пият кафе скоро . След ,което започват обяснения как го обича още, и как никой след него не я карал да се чувства по такъв начин . 

Аз от своя страна мъдро обяснявам , че всеки човек е различен , и че всеки те кара да се чувстваш различно . Но тук главния въпрос е : Щом обичаш някой , който не е човека до теб какво правиш тогава в тази връзка ? Отговора беше: "Защото не вярвам, че ще мога да се почувствам така както с него(любовника) , и съм се пуснала по това ужасно течение на връзката ми "

И к'во чакаш да стане . Чудо ? Кое кара хората да останат заедно , когато вече няма любов и тръпка между тях , когато вече няма какво да си кажат , и когато най-важното не са на по 50-60 години , и имат реален шанс да открият щастието в очите на друг ?

Млади хубави момичета и момчета седят заедно, и взаимно, без дори да осъзнават си пречат на шанса за щастие .  Защото видиш ли  "свикнала съм с него" не е адекватен отговор . Свикването няма нищо общо с истинската любов .Някои хора просто не са създадени един за друг , но въпреки това продължават да стоят заедно и да се измъчват взаимно .  И се чудя от какво е породено това? Познавам поне десетина подобни двойки . Двойки , в които единия от тях се скъсва да изневерява, на другия пък му е все тая и няма грам любов между тях . Защо стоите заедно,  бе хора  ?

Страх от самота ? Страх от какво ? 

Драма , драма и пак драма .

Лъжите водят единствено до още лъжи.

Все пак , коя съм аз да съдя хората , за постъпките им . Всеки е господар на живота си . Но и точно затова всеки трябва да взима в ръце нещата и да се оправя сам . Това е прелюдия към следващата история :
Младо красиво момиче се запознава с млад и не толкова красив господин , който и замайва главата и за периода от една година я докара до емоционална развалина , бременна,  зарязана и набита седмици преди сватбата . И независимо от всичките им многобройни раздели,обиди, скандали и един заветен шамар ,тя все му прощаваше. Имало е моменти , в които съм я питала "добре обичаш ли го ? " отговора беше "не знам " . И независимо от всичките многобройни предупреждения от приятелите  , от семейството си тя продължаваше да се хвърля в обятията му след всеки скандал,  който той и устройваше , след всяка обида ,която й нанасяше . Отдавна не я съжалявам , наречете ме студенокръвна кучка с каменно сърце. Но за една година мен ме заболя езика да повтарям ,че единственото нещо , което той  прави е да я разрушава , а тя "едно си баба знае и едно си бае" . И именно заради него остана без приятели .Прекъсна връзка с почти всички хора ,на които им пукаше за нея освен със семейството си ,и мен. Именно затова утре на делото е без човек , който да свидетелства в нейна полза. Аз не мога поради технически причини наречени Варицела , а другата наречена "приятелка" я е страх . Ситуацията е абсурдна , защото дори започна да се говори и за магии. Чудя се да се смея ли да плача ли ? 

Както е казал народа "Каквото си надробиш ,това ще сърбаш" 

Аз очевидно съм си надробила варицела , и сега си я сърбам ;)