Подреждам си гардероба .Паралелно с него си подреждам и главата . Хвърлям някои ненужни неща , които със сигурност никога повече няма да облека .Други които не нося вече ,но сърце не ми дава да изхвърля ги прибирам прилежно в шкафа с всички неща , които не използвам, но и не хвърлям . С ненужните дрехи сякаш изхвърлих старото ми аз .
Онази лудата , обичаща купоните до зори , онази която можеше да не спи по цели нощи и обожаваше да се забавлява по нощните заведения . Онзи която не веднъж е ходила на партита с непознати , онази която обожаваше водка със сок от вишни ( е това още го обичам ) , онази която се наслаждаваше на прекалено силната музика ( това го обичам още ,само след втория джин) .Онази ,която всяка седмица беше на различно парти из града , онази която всяка събота и неделя главата я болеше от махмурлук . Онази , която знаеше, че е прекалено млада и изключително много злоупотребяваше с този факт . Онази ,която въпреки , че не обичаше вниманието върху себе си , го получаваше дори неволно.
Сега аз, новата , тази която предпочита да остане в къщи с хубава книга и музика , или да отиде на някое тихо заведение с любимия си човек и да се полюбува на компанията му , си мисля че това е всичко което съм искала някога . Онази дивата беше самотна ,независимо че почти никога не й се отдаваше да бъде сама. Сега се наслаждавам на времето когато съм сама , но дори когато няма никой до мен не съм самотна .
Преди няколко дни направих някои ненужни равносметки и стигнах до заключението , че може би съм станала скучна . Излъгах себе си . Никога не съм била скучна , няма и да бъда. Напоследък умението ми да забавлявам себе си взима връх предвид , че почти цялото си време прекарвам сама . Това е най-важното . Не е важно колко хора има около мен , които притежават велико чувство за хумор , когато го намирам за пошло и повърхностно . Винаги съм имала малко по-странно чувство за хумор , което малко хора могат да разберат .
Гледам всички дрехи натрупани на леглото ми подредени в купчинки - тези които обличам почти всеки ден , тези които няма да облека скоро но въпреки това имат място в гардероба , тези които никога няма да облека, но и няма да изхвърля , тези които пазя за всеки случай , че онази лудата отново се върне ... И да се върне , никога повече няма да е самотна по партитата с десетки души , никога повече няма да танцува с непълно непознати , никога повече няма да се смее на скучните шеги на някои само от добро възпитание , никога повече няма да седи в ъгъла на стаята опитвайки се да създаде емоционална връзка с домашния любимец на домакина ,когато партито и доскучее . Никога повече няма да се заблуждава , че е щастлива в компанията на десетки непознати , когато и е нужен само един човек за да се чувства прекрасно .
