12 юли 2012 г.

Всеки път, когато погледна в огледалото
чертите по лицето ми се изясняват.
Миналото си отиде,
отмина, като мрак на зазоряване.
Не е ли това пътят ни -
в живота всеки има дългове за изплащане.

Знам това, което никой не знае -
от къде идвам и накъде отивам,
знам, че всеки има грехове,
че трябва да загубиш, за да се научиш да печелиш.

Половината ми живот
е книга с написани страници,
живея и се уча от глупаците и мъдреците,
знаеш, че говоря истината,
защото тези чувства те втъхлитат отново.

Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре вече да ни няма .

Мечтай,
мечтай,
мечтай,
мечтай, докато мечтите ти не станат реалност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар