Прекалено дългото чакане в чакалнята , води до изпускане на влака ....

Тази година малко се разминах с морето , някъде по пътя. Не знам хубаво ли е лошо ли , но определено не се чувствам задоволена от лятото което изкарах . А преди малко попаднах на страхотна оферта за почивка в Слънчев Бряг и си спомних , как се чувствах,когато бях там ... Няма такова място , живота , купона , младостта просто кипят от всякъде на това място. А за почивка и сън там не трябва и дума да става. Обичам това място въпреки, че ми носи колкото хубави толкова и лоши спомени.Именно там се запознах с НЕГО. Именно там никога повече не исках да стъпна , поне до сега , или по-скоро до преди няколко седмици. Обзела ме е носталгия към Sunny beach. Колкото и лудо да звучи от моя страна , искам да ида там отново, защото чувствам , че може би ще срещна някого там (под някого имам предвид, някой специален) Хах, всичко това е лудост. Всички тези усещания ... Но интуицията ми , никога не ме е лъгала , сърцето ми никога не ме е лъгало . Мисля че моят Special guy ще е там някъде , и когато отида ще се срещнем . Аз съм откачалка ... Вече изказах пристрастията си към чужденците , изказах и непоносимостта си към българските мъже . Има само един българин ,който познавам и смятам , че си струва ,но пък с него нещата не ни се получиха...или поне не още. Но колко глупаво от моя страна да смятам , че ако ида отново в Слънчев Бряг този път ще срещна истинската любов . Защо по дяволите искам да си го причиня отново . Не ми ли беше достатъчно... Две връзки от разстояние едната с момче от друг град ,когато бях на 16 години (смея да кажа , че той беше първата ми любов ) Естествено края е ясен , всичко се развали след 6 месечни разговори по телефона и срещи веднъж в седмицата , но беше истинска любов . И болеше . Болеше много след раздялата.
Втората както не веднъж съм споменавала беше връзка Швеция-България . Сценария е ясен . Запознаване в дискотека в Слънчев Бряг . Около 20 часа прекарани заедно , изпълнени с много емоции. И тъй като ,когато разменяхме коардинатите си и двамата бяхме леко замаяни от количеството алкохол , аз бях изпуснала една буква , а той беше забравил една. Заминах си от там , оставяйки го назад . Въпреки че знаех и усещах ,колко истинско е било всичко бях решила да остане един красив спомен . Общата ни снимка стоеше на дисплея на телефона дълго време след това. Тогава се случи , 2 месеца след срещата ни , моя приятелка го открива. Тя през цялото време го беше търсила във Фейсбук, и най-сетне търсенето и дало резултат.
И всичко започна отново. Дълги с часове разговори по телефона ,безброй смс-и ( за които вече съм споменавал , че записвах на тетрадка , защото паметта на телефона ми не можеше да ги побере. ) Съобщения, видео разговори и всичко прилежащо за една връзка от разстояние. След по-малко от два месеца контактуване благодарение на модерните технологии, той отново дойде в България , но този път специално заради мен. 10 дни прекарани заедно , 10 щастливи дни (най-щастливите ми дни в живота ) .След като си замина последва и пръстена изпратен чрез куриерска фирма , казах заветното "ДА" чрез скайп...За жалост не можах да го повторя , но този път пред всичките ни близки и приятели. А исках да го изкрещя на целия свят .... Това ,което той ми даде, никой друг не може да ми даде . Безумно щастие . Луда необуздана , всеотдайна любов ... И както винаги всичко завърши с много сълзи .Само , че силата на болката и тъгата този път не можеха да стъпят на малкото пръстче на всички гадости ,които са ми се случили взети заедно . Беше разрушително,опустоши ме . Всичко,което остана след края беше едно голямо НИЩО. Празна опаковка , празен поглед и очи пресушени от сълзи , и едно липсващо сърце.... За радост на всички се събрах , и отново съм веселото и усмихнато момиче ,което бях поне донякъде)
И сега се чудя . Какво ми става и защо отново искам да се бутам в устата на лъва , след като знам вече , как завършва тази игра. Да не съм обезумяла , че искам да си го причиня отново? Защо искам да ида отново там ? Каква е целта ми? Защо сърцето ми , не спира да копнее за това място? Какво има там ? И защо не спира да ме привлича....? Мда , аз съм луда ... До къде стигнах , да копнея за място ,за което не исках и да чуя ...

И всички тези приказки как след края , когато раната заздравее остават само хубавите спомени са пълни глупости.

Две години , няма рана , няма любов но ето сега режа си краставица за таратор и си мисля,колко луда съм ,и как обичам краставицата да е нарязана на идеални кубчета се сещам за ,човека на който никога не споменавам името, и изведнъж осъзнавам , че кълцам краставицата безпощадно ,че вместо на идеални кубчета стана по-скоро на пюре...Почувствах се като месар в транжорна ...

Някога били ли сте влюбени ?! Ужасно е ,нали? Ставаш толкова уязвим...

Любовта отваря гърдите ти , прави си път към сърцето ти , и така дава шанс , на някой да се настани там и да те разбие. Поставяш стени, въоръжаваш се … само и само да запазиш сърцето си… Тогава се появява онзи някой,който на пръв поглед е като всички останали. Но само той , успява да се внедри в сърцето и в живота ти , без дори да е положил много усилия, без дори ти да си се опитала да опазиш сърцето си. Даваш му парчета от себе си , от сърцето си ,всеки ден,когато един ден осъзнаваш ,че той притежава цялото ти сърце , че притежава теб…изцяло… Принадлежиш му… Тогава един ден осъзнаваш , че живота ти не е само твой вече… Да ,любовта взима жертви… разяжда те от вътре на вън и те оставя да плачеш сама в тъмнината , а думи като „ Нека си останем , само приятели „ Си проправят път към сърцето ти като остри стъкла ,задълбават се все по-дълбоко… И боли, не само във съзнанието ти , не само в въображението ти,не само в сърцето ти , не само в душата ти … Боли те физически… Това е болка , която те разрушава до основи… Мразя любовта…

Напоследък все си мисля за така наречената СРОДНА ДУША и за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ...

Мисля си , че любовта е сляпа и трябва да те познае , където и да те види , независимо дали отиваш да изхвърляш боклука и си с измачкания си стар анцунг с рошава коса и размазан снощен грим. Любовта трябва да е сляпа ... нали?! Поне така казват ... Трябва да те познае независимо дали си 40-50-60 или 70 кг. Трябва да те познае .. независимо дали имаш 3 тона грим на лицето си ,или не . Независимо дали си облечен със скъпи дрехи , или си с възможно най-старата си рокля ,която много обичаш. Любовта трябва да е сляпа ....Трябва да те познае , по очите -те са прозорец към душата ( поне така казват) ...трябва да те познае по това,което е вътре в теб (и под в теб ,нямам предвид вътрешностите ти , тогава нямаше да говорим за любов , а за Джак Изкармвача)

И какво се случва ако всеки един човек има една единствена сродна душа . Първо ако това твърдение е вярно , бих казала само Fuck it.. Та моята сродна душа може да живее например в някое племе в Африка. Аз никога няма да ида там , нито пък аборигена от племето , ще долети до Пловдив. И какво става тогава. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ , ЧЕ ВСЕЛЕНАТА Е УСТРОЕНА ТАКА .

Ето например , аз съм почти сигурна , че срещнах моята така наречена " сродна душа " но я изгубих... и какво сега...

Сега и чакам ,или търся нещо,което може никога да не дойде отново при мен , може дори и да не съществува...

Гледам влюбени двойки и вече дори не им завиждам , вече не копнея и мен някой да ме прегръща и целува по "онзи начин" , не копнея за влюбени очи ,които гледат само мен....

Преди виждайки влюбени отвръщах поглед,отбягвах романтични филми и книги, напълно престанах да слушам любимата си музика и групи , защото те напомняха на него .. и болеше....

В последствие започнах да задържам погледа си върху двойките , гледах ги как се прегръщат и целуват и мечтаех и на мен да ми се случи отново .. да бъда прегърната , целуната, да знам че съм обичана .....Гледах много романтични филми и мечтаех за любов като от филмите ..от приказките... Жадувах за поне капчица любов . За един нежен поглед , за едно нежно докосване.,,,

Сега мисля за всичко това и единственото което изпитвам и имам нужда да кажа е "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА"

Не ме интересува,колко романтика и драма има във филма ,който гледа нито пък в книгата ,която чета...

Не ме вълнува ,когато видя влюбена двойка , дори не ги забелязвам... а преди исках да им изтръгна сърцата и да ги разкъсам на парчета.

Вече не мечтая за нищо,което е свързано с любов или с друг човек.Мечтая само и единствено за себе си , за мечтаната ми работа, за професионалнo и духовно развитие, за усъвършенстването ми като човек и личност.Наречете ме егоист,ако искате ,но това е истината ... По-лесно е да си сам , така никой не може да нарани .

A little bit of happiness

Преди няколко дни получих отзив от едно момиче ,което ми писа ,че е харесало блога ми и го е прочело с голям интерес. И знаете ли какво стана? Това ме накара да се почувствам много добре . Много по-добре от доста време на сам , и отново ме накара да повярвам в мечтата си ,някога да издам книга . :)
Всъщност книгата ми е почти готова . Всъщност историята ,която разказвам в книгата си е същата тази история ,която ме провокира да създам и този блог. Естествено става въпрос за мъж. Никой няма да се учуди от този факт .
Мисля си , че ако някога успея да издам това мое творение , така че то да бъде достъпно за всеки ,който се интересува да чете драмите на една млада госпожица , аз наистина не знам на кого да посветя книгата , не че нямам достойни приятели ,които го заслужават, но някак си не чувствам никой от тях да стои на първата страница. Нали знаете как в началото на почти всяка книга пише "посветено на" ...а аз не знам , на кой името ще стои най-добре на първия лист на творбата ми. Със сигурност няма да е човека и историята ,които ме провокираха да пиша , все пак цялата книга ще е относно него . Той и без това ,никога няма да разбере за тази книга ..освен ако не му я пратя, разбира се ....
Да..книгата ми.. тя вижда доста перипетии по пътя към завършването си , хиляди пъти започвах и спирах да пиша Всеки път ,когато се опитвах да напиша дори един ред , неописуема болка раздираше гърдите ми. Когато започнах да я пиша беше само един лист хартия , с нахвърляни мисли, и тогава се роди идеята да продължа цялата тази история за да разбера къде ще ме отведе... Може би точно и затова го срещнах , за да може да разбера,кое е нещото което ми доставя удоволствие, а именно писането, може и би затова историята и любовта приключиха толкова бързо и ненадейно ,колкото и дойдоха , за да има и книгата ми драматичен край (кой не обича драмата в днешно време ) ... Може би именно затова , моята любов се превърна от красива , истинска и неуязвима в невъзможна, пагубна и погубена , за да може да завърша всичко веднъж завинаги... Хубавото е че вече знам кое правилното нещо,което трябва да направя. Историята започна с тази книга ,и мисля че с нея трябва и да приключи. Така най-накрая ще успея да затворя тази страница от живота си . Когато имам цялата история написана от самото начало, до края , може би най-накрая ще успея да затворя сърцето и ума си ,които не спират да гледат назад , и ще успея да ги отворя за настоящето , за бъдещето... След като прочета финалните думи, ще разбера че наистина вече всичко е приключило и ще успея да продължа напред.Всъщност аз знам , че всичко е приключило и то преди доста време , не крия никаква надежда в себе си . Но очевидно сърцето и подсъзнанието ми не са. От време на време се появяват отново същите кошмари , каквито и преди. Виковете на сън и плача , също не са си отишли. Събуждането потна , растроена и обляна в сълзи вече наистина взе да ми писва, въпреки че това се случва веднъж на месец може би , а преди беше нещо като рутина . Всяка сутрин едно и също - пот , сълзи , разтуптяно сърце и никакво желание за живот. Много пъти в онзи период се замислих дали не трябва да посетя специалист , човек който би ми помогнал да се справя с проблема си,който би ми помогнал да продължа напред,който би ми помогнал да забравя .С две думи , бях наясно , че съм в депресия..... Хубавото беше , че поне разбирах че имам проблем . Но след месеци самота , кошмари , сълзи ...всичко си отмина , времето лекува всичко .. аз ли да не го знам ....
Не знам дали имам талант за писател, нито пък дар слово . А и майната му на таланта , след като всички блогъри станаха писатели...

The one (may be )

Единствения различен измежду всички около мен... от както го познавам общо взето каквито и мъже да са минавали през живота ми не съм могла да си представя живота си с тях след 10 години да кажем.. а с него можех, виждах децата ни , виждах дома ни , всичко ...
Човек ,от който бих могла да науча много, човек ,който се крие под твърдтата си черупка ,а в същността си е силно раним и крехък ....... имаше толкова нежна и невинна обич от мен към него , почти като тази към баща ми , но казвам почти защото иначе би било извратано , любовта ... невинна платонична , неизказана...
И сега седя и си мисля , какво пропуснах?
Къде сбърках?
Пък той май никога не разбра истината , или знаеше какво значи за мен , но явно не беше заинтересован...
Не е важно , той дори няма да прочете това...

Не мога да огрея навсякъде.....

Аз не съм нито добрата фея на зъбките , нито добрата кръщелница ,орисница и там каквото се сетите още!!!

Всеки човек си има глава на раменете, и честно казано , аз не мога да оправя своя собствен животец ,който повярвайте ми , в последно време е като фантастичен трагикомичен с нотки на хорър филм, за да мога да огрея навсякъде и да дам насока на всички ...

Да може би , всичко идва от това, че имам много приятели.. и на всичкото отгоре ..всички до един са коренно различни...

Но подяволите , как да се справя с проблемни връзки, новоозъснал се гей, разбито сърце, хипер объркана личност,която не може да вземе дори най-простото решение- какъв цвят да е четката за зъби... Несигурни, луди, капризни, нахални, мрънкащи, недоволни..и да не говорим , че си имам семейство,което също ме дърпа на хиляда посоки...

И всички в един глас ти приказват , приказват , приказват......... :@:@:@:@

АЗ НЕ СЪМ ВИ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ ,АНГЕЛИТЕ СА НА НЕБЕТО...затова сте на тази Земя,да си взмите решения сами , да си правите собствени грешки, да се справяте сами с проблемите си ,подяволите. И за кво изобщо ме питате за мнение и съвет , като така или иначе не ме слушате. А моите проблеми ,кой ще ги реши ?! Моите сълзи ,кой ще ги избърше. Моите желания ,никой не го ебе за тях( С ИЗВИНЕНИЕ)

Аз не съм най-ярката звезда в небето, аз съм просто една мъничка незначителна звездичка ,която никой дори не вижда,... Та да... ВСЕКИ СИ ИМА ГЛАВА НА РАМЕНЕТЕ ... В-С-Е-К-И!!!! Затова моля ви скъпи приятели ,използвайте си ги ... затова всеки си има по една, да си мисли с нея. Аз също имам една ,едничка за да си мисля нея. Никой не е ощетен от към глава, от към мозък също ..въпроса е дали мозъка е нагънат или не, ако не е ,ваш си е приблема ..НЕ МОЙ!!!!

~Flor