26 август 2012 г.

И заживели щастливо .

Горещо време , гореща кухня , гореща кръв и ледено студен сок от грозде . Какво повече бих могла да искам от неделя вечер?
След дългото ми и отчаяно търсене на интересна книга , която да задържи вниманието ми за повече от 5 страници , открих приказките на Андерсен . Не ги бях чела може би от както бях на осем или девет години . Хубаво е . Носталгично е.
Малката русалка се превърна в морска пяна , въпреки молбите на сестрите си да пожертва княза в името на своя живот , въпреки че те бяха жертвали косите си за да вземат от злата вещица кама ,която ще убие княза и ще пощади живота на малката русалка . Но тя избра да жертва себе си и живота си . Преди това жертва опашката си и изтърпя жестоки болки с всяка следваща крачка ,която правеше на земята в името на любовта си към княза, в името на това да спечели неговата любов и да получи човешка душа . А той дори не разбра , че всъщност тя го е спасила от дълбоките води на океана , след като кораба му бе разбит от бурята. Княза никога не разбра колко всъщност пожертва русалката в името на любовта си към него .
Може би и в живота понякога става така . "Князовете" ни понякога не разбират колко много жертви правим в името на любовта си към тях .
Лично аз ,когато бях малка не приемах нещо , което има лош край за приказка . За мен приказките винаги трябваше да завършват с "и заживели щастливо" . За жалост, колкото повече растях осъзнавах , че не винаги приказките имат хубав край , не винаги принцесата успява да спечели любовта на принца , не винаги те имат три дневна сватба на която "яли ,пили и се веселили" . Не винаги в живота става така .
Но понякога дори лошия край може да бъда приказен .Понякога лошия край не е толкова лош , колкото всъщност ни се струва .

1 коментар:

  1. И че дори принцесите се оказва, че не са принцеси...

    ОтговорИзтриване