Понякога са нужни две думи. Две думи, за да бъде разрушено нещо градено с течение на много време...
Защото, когато обичаш не нараняваш.
Когато държиш на някого не го лъжеш.
Когато искаш някого в живота си правиш всичко възможно за да го задържиш.
Когато обичаш се доверяваш.
А, когато се довериш, понякога разбираш че не е трябвало.
И всичко това за какво, за каква цена?
Нула.
Това е написано за теб.
За доверието.
За приятелството.
За любовта.
За честността.
И за разбитите сърца.
За моето сърце.
За самата мен.
За мен, както винаги на последно място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар