Защото...

Защото най-лошото нещо , което мога да причиня на себе си не са цигарите , не е алкохола , не е нищо друго освен това да си позволя да те изгубя . Или това да позволя ти да ме изгубиш .

Защото намирам покой само , когато съм до теб , когато усещам целувките ти , чувам гласа ти , и виждам очите ти .

Когато вечер си лягаш до мен и дори да не ме прегърнеш знам че си там , на няколко сантиметра от мен .

Защото спя най-спокойно само , когато чувам дишането ти до мен .

Защото заспивам най-сладко, само след като съм станала да те изпратя за работа .

Защото прекравам най-самотния и тягостен ден добре , защото знам че вечерта ще се прибереш при мен.

Защото ми е най-удобно да мълча само в компанията ти .

Защото само тогава съм себе си . Мълчейки до теб , в прегръдките ти . Когато мисълта ми се рее , и единственото нещо за което мисля е колко те обичам . Когато гледам линиите на профила ти. Челото , което се спуска надолу към носа ти , прекрасно изразените устни , и брадичка под тях .

Защото когато гледам този профил просто му се наслаждавам и не изпитвам нужда да говоря .Защото дори не мога да опиша този профил с думи . Чувствам го . Защото познавам всяка една линия по лицето ти . Изучавам го в продължение на месеци . И всеки път ,когато мълча е просто защото му се наслаждавам .

Защото ,когато говоря винаги казвам нещо ,което не трябва и не мисля .

Защото съм малко дете , което тепърва се учи да бъде голямо .

Кулинарен disaster ...

Официално се отказвам от правенето на кексове, торти и тем подобни сладкарски изделия (освен негърското дупе , там съм факир) .
Всичко останало ми се получава много по-ниско от очакванията ми , а това което се получи  вкусно, по някаква неизяснена причина не прилича на нищо.
Днес си играх на домакиня, и реших да приготвя кекс . Естествено не се и съмнявах , че нещо няма да обърка . И се обърка . От приготвянето на сместа , до изпичането всичко беше наред . НО ,когато дойде момента да обърна формата върху подноса , кекса ми ,който направих с толкова любов се разпадна най-безпощадно на няколко части . Сега прилича на нещо като кекс претърпял битка с някой (най-вероятно с мен) ,отколкото на кулинарния шедьовър ,който си представях , че ще бъде . И сега чакам приятеля да се прибере за да се посмеем задружно на моя кулинарен провал.
От друга страна пък е наистина много вкусен. Смея да кажа , че на вкус съм го докарала до там , че да му дам прозвището "Най-вкусния кекс, който съм правила някога "...

Баба ми казваше , че истински са онези неща , в които вярваш дори след като си се събудил от дълбок сън и не знаеш къде се намираш .
" - Добро утро , бабче. Още ли си принцеса ?
 - С цялата си душа! -отговарях "
 А сега :
"- Добро утро , мишле ! Още ли ме обичаш ?
- С цялата си душа и сърце ! -отговарям . "

Всеки път, когато погледна в огледалото
чертите по лицето ми се изясняват.
Миналото си отиде,
отмина, като мрак на зазоряване.
Не е ли това пътят ни -
в живота всеки има дългове за изплащане.

Знам това, което никой не знае -
от къде идвам и накъде отивам,
знам, че всеки има грехове,
че трябва да загубиш, за да се научиш да печелиш.

Половината ми живот
е книга с написани страници,
живея и се уча от глупаците и мъдреците,
знаеш, че говоря истината,
защото тези чувства те втъхлитат отново.

Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре вече да ни няма .

Мечтай,
мечтай,
мечтай,
мечтай, докато мечтите ти не станат реалност!

Happy 22

Днес ставам на цели 22 години .
Спомням си перфектно миналия си рожден ден , и макар че е минала цяла година толкова много неща са се променили . Миналия рожден де си го прекарах , цял ден сама в къщи четейки книги , пиейки чай и играейки на безсмислени игри в интернет . И знаете ли какво ?
Бях щастлива! Точно така ! Това беше единствения ми рожден ден , до сега който реших, че няма да отбелязвам и ще го прекарам абсолютно сама , и бях щастлива от избора си !
Днес нещата са малко по-различни . Все още не съм сигурна как ще го прекарам , но знам със сигурност , че няма да го прекарам сама . И както и да го прекарам отново ще бъда щастлива !

Ти си неяснотата в главата ми.

Ти си празнината в леглото ми.

Ти си мълчанието между тях...

Ти си нощните ми страхове.

Ти си сутринната яснота.

Ти си главата ми.

Ти си сърцето ми.

Цветето е дехидратирано . Тази жега не му действа особено добре . Освен това е и тъжно . Какво ли не би дало да заспи отново онзи зимен сън . В който нямаше болка , тъга и спомени. Спомените. Ах спомените . Някои ни дават сили да продължим напред , а други ни дърпат надолу , в бездната . Все по-дълбоко и дълбоко.
Ако можех да избера дали да живея без чувства или спомени , бих избрала да забравя всичко , което ми се  е случило през последните 21 години (вече почти 22) . Да изтрия целия си досегашен живот и да започна на чисто . На ново място , с нови хора , с нови чувства и емоции . Бих запазила , само малка част от миналото си ,която се изразява само в най-близките ми хора.
Останалото искам просто да се заличи . Да изчезне завинаги . Паметта ми да стане бяло платно , кото ще имам възможността да напиша отново. Една книга със съвсем нови корици , от онези дебелите и луксозни . Книга , която ще мога сама да напиша ...