Баба ми почина на 26.12.2011 … поредното погребение тази година.Загледах се в белия , блещукащ сняг , който беше навалял по паметниците, блещукането му под слънчевите лъчи ме очарова . Това прави ли ме извратена ? Видях я деня преди това, когато и отидох на гости за да честитя Коледата . Когато си тръгвах ми каза, че ме обича( за пръв път от както се помня) Колко позната ситуация , същото се случи когато преди 6 години чух тези думи от майка ми , и след седмица изгубих и нея.
По време на церемонията исках да изглеждам добре и преглъщаш сълзите и хълцанията си тихо… Единсвеното , което постигнах бе ,че почти се задуших … Всички са се паникьосали , защото мълча. Мълча цял ден . Не ми се говори. А те сякаш не разбират… и не спират да ме питат как съм . Кълна се , ако още някой ме пита този въпрос ще ….
Влезнах си в черупката . Извадих я из под леглото , малко прашясала но въпреки това здрава . Мушнах се отново в нея , където е сигурно и топло , и нямам намерение да излизам никога вече от нея… Тя ще ме пази . Баба я няма.
1:41 градът е заспал , баща ми също , сигурно и съседите ми спят, а мен сън не ме хваща. Затварям си очите , и си повтарям на ум " Светът е по-хубав със затворени очи" , но нещо не мога да си повярвам . Пуша нервно цигара и поскърцването на стола ми , което преди ми действаше успокояващо ми опъва нервите още повече....
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е за теб . ;)
Винаги съм бил от типа хора, които вярват в любовта. В днешно време всеки обича всичко ,обича някого, включва и изключва като бутон любовта си . Лошо е думата любов да се използва за родител, по същия начин по който се използва за гадже, или например чипс.
Това ,което искам да кажа е, че напоследък забелязвам че хората казват "Обичам те " на случаен принцип. "Обичам те" е много специално нещо…. Ако можем да кажем в какъв размер на "Обичам те" обичаме някого, според мен целия смисъл на тази дума отива на кино… И какво точно значи „Обичам те много” или „Обичам те по-малко” ? Щом обичаш , значи обичаш , любовта не е единица , която може да се измери.
Приятели, любовници и гаджета изискват време, за да бъдат увековечени в сърцето ти. Трябва да се внимава, когато се използва тази дума . Но не бъдете и прекалено внимателни! Понякога изпитваме нужда да го кажем , но почти във всички случаи осъзнаваме , че е рано.
"Обичам те" е жестока присъда, защото понякога е доста очевидно, че, въпреки ,че всеки обича да го чува ,не винаги е любов. "Обичам те" понякога звучи и като "Обичам те" .И ако сте оптимист, като мен може да звучи като "Обичам те ... все още".
„Когато му дойде времето”- също звучи добре.
Трябва да се сме по-внимателни когато обещаваме любов….
Стоя и гледам с празен поглед вперен в прозореца , а последната ми цигара догаря в пепелника....
Защо по дяволите имам рамка за снимка на рафта над бюрото ми , която е празна.До преди няколко месеца там имаше моя снимка, но вече дори не си спомням причината поради която я махнах ..може би съм я дала на някой?!
Вглеждам се в библиотеката и осъзнавам , че съм прочела всичките книги на нея, някои от тях по два или повече пъти. Наистина ли имам толкова свободно време за да прочета всичко това ?! ( Не споменавам книгите , от шкафа в хола, и тези в другата спалня )
Поглеждам на дясно и виждам гардероба си, а на него колажа със снимки , който К. ми направи за 18-тия рожден ден .
На вратата има малка коледна лепенка , която стои там сигурно повече от 8-9 години. Това ще е единственото коледно украшение , което ще допусна до стаята си тази година....
На бюрото до лаптопа ми има два огромни купа с тефтерите и дневниците ми. Не мога да повярвам , че е възможно да съм изписала толкова много... Явно наистина имам прекалено много свободна време...
Бледо розовите ми тапети с всичките зайчета , мишлета и лисици ме гледат от всичките три стени , четвъртата е закрита от голяма секция.
Стола ми не спира да скърца при всяко мое най-малко движение (От доста време Л. ми повтаря да го смажа...)
Тишината ме изнервя, но и в същото време ми създава комфорт. От дълго време не е било така , обикновено включвам телевизора на музикален канал за фон.
Чувствам се странно .
Оказа се , че имам още цигари ... Щракането на запалката направо ме стресна , очевидно е доста тихо .
Главата ми е разбъркана , мислите ми са хаотични , емоциите ми също. Ту наляво- ту на дясно. Иска ми се да бях зодия Везни , щях да имам оправдание за постоянното ми колебание в настроенията, чувствата , емоциите ми.
Тишината ми носи някаква извратена наслада. Ако можех да чуя мислите си наистина те също биха били тихи. За пръв път от толкова много време , постоянните мисли , които ме връхлитат за какви ли не неща , постоянните нови и нови мечти , които добавям в списъка си , въпросите ...дори тананикането на разни песни на ум ги няма ... Тихо е. Спокойно е.
Или просто толкова много ми се спи вече , че мозъка ми отказва .
