Единствения различен измежду всички около мен... от както го познавам общо взето каквито и мъже да са минавали през живота ми не съм могла да си представя живота си с тях след 10 години да кажем.. а с него можех, виждах децата ни , виждах дома ни , всичко ...
Човек ,от който бих могла да науча много, човек ,който се крие под твърдтата си черупка ,а в същността си е силно раним и крехък ....... имаше толкова нежна и невинна обич от мен към него , почти като тази към баща ми , но казвам почти защото иначе би било извратано , любовта ... невинна платонична , неизказана...
И сега седя и си мисля , какво пропуснах?
Къде сбърках?
Пък той май никога не разбра истината , или знаеше какво значи за мен , но явно не беше заинтересован...
Не е важно , той дори няма да прочете това...
